Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

Сега вече бе сигурна, че Аларик е загинал, защото в противен случай щеше да дойде, за да я спаси от лапите на северния злодей. Или пък бе още жив, но съзнателно я оставяше на викинга, убеден, че му е изменила.

— Фалън!

Пред нея застана Ерик, този безпощаден великан, а воднистите му очи лъщяха от похот.

— Дълго очаквах този миг — изхриптя датчанинът. — Но той настъпи и ще станете моя — тук и сега.

Фалън го залъга с привидно немощен поглед, след което обаче скочи рязко от мястото си и се завтече през просеката направо към конете, натоварени с ограбени вещи. Грабна първия попаднал й меч и го размаха решително, без да обръща внимание, че наметалото се разтвори и откри голото й тяло.

— Значи искате да си премерите силите с мен, така ли, Фалън! Добре, защо не? Няма нищо по-възбуждащо от жена, която не ти ляга веднага, когато й подсвирнеш. После обаче е най-хубаво!

— Преди да изпълните намеренията си, ще се пронижа с това острие.

— Какви глупости приказвате, Фалън. Знам, че по природа сте боец и никога не се предавате. Нека не разваляме хубавата игра. Предлагам да се бием.

Двете остриета се срещнаха във въздуха и ударите заваляха като градушка.

— Двубоят с вас е истинско удоволствие — изсмя се Ерик.

— Ще ви убия, Ерик Улфсон!

Тя бе по-пъргава от него и той трябваше да отстъпи назад. За нещастие обаче наметалото й се заплете в някакъв увиснал клон, тя се спъна, изпусна оръжието от ръцете си и политна по гръб.

— Предайте се, Фалън! Победена сте! — извика Ерик и по устните му плъзна жестока усмивка.

— Ерик Улфсон! — долетя отнякъде дълбок, силен глас. — Не е ли по-достойно да премерите сили с мъж, вместо с тази слаба жена.

Жив е, жив е, помисли си Фалън и сърцето й подскочи от радост.

— Елате бързо, милейди — обади се Ричард, изникнал изневиделица от мрака и й помогна да се изправи. — Бързо! Да се скрием зад дърветата. Вижте, клането между хората на Аларик и викингите вече започна.

Той тъкмо я загръщаше с наметалото, когато Фалън съзря зад гърба му да се приближава тичащ викинг, размахал секира.

— Ричард! — изкрещя тя предупредително.

— Исусе, Марийо и Йосифе — измърмори той и сръчно изтегли от пояса нож.

Изчака нападателя да се приближи достатъчно близо, направи лъжливо движение с тялото си и заби ножа направо в сърцето му.

— Успях, милейди, видях му сметката! — изкрещя той, безмерно учуден от самия себе си.

— Веднага я отведи оттук — извика Аларик.

— Хайде, милейди — рече Ричард умолително.

— Не! Няма да оставя Аларик сам.

В този миг Улфсон започна да притиска Аларик към дърветата, където с вдигната секира чакаше един от неговите хора.

От гърлото на Фалън се изтръгна предупредителен вик, след което се впусна напред и макар да не носеше оръжие, се метна като дива котка върху Ерик. Изумен от внезапната атака, той отклони вниманието си от своя противник, който се извъртя рязко и с един удар помете като вихрушка скрития в засада неприятел.

Когато Аларик отново се обърна към Ерик, последният блъсна брутално Фалън встрани и тя се свлече в несвяст върху пръстта.

Извън себе си от ярост Аларик замахна и с могъщ удар посече северният великан, който се срути на земята като вековно дърво.

— Фалън, Фалън — извика Аларик и падна на колене до тялото й. — Кажете нещо, любима, моля ви…

Бавно, бавно тя се завърна от света на тъмата и за миг отвори очи. Цялата полянка около нея бе осеяна с трупове като истинско бойно поле.

— Има ли убити от нашите? — попита Аларик.

— Двама души, милорд.

— Погребете ги! — нареди той кратко.

— Лейди Фалън? — възкликна Ричард с разтреперан глас.

— Жива е, Ричард. Дръж я здраво и после ми я подай на коня. Тръгваме веднага за дома.

Когато Фалън се посвести, усети силните ръце на Аларик около кръста си.

— Аларик! — промълви тя със слаб глас.

— Пст…

— Трябва да ви кажа нещо… Обичам ви, обичам ви от цялото си сърце… Аз съм ваша.

— Аз съм ваш, Фалън. И сърцето ми, и душата ми ви принадлежат. Винаги ще бъда ваш покорен роб.

Хората му дискретно отидоха напред и той целуна нежно устните й, които се разтвориха всеотдайно в сиянието на лунната нощ.

— Честно казано, малко ми е трудно, да си ви представя като роб, милорд.

— Права сте, но аз ще ви обичам до края на живота си. В бъдеще също няма да ни е лесно, защото живеем в жесток свят… но каквото и да ни се случи, ще ви обичам вечно.

— Да, каквото и да се случи — повтори тя.

Сгуши се в него и я обзе чувството, че никога не е била толкова щастлива както в този миг.