Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

— Роже, какво се е случило? Как е Аларик? Защо сте сам? Недейте мълча така? Говорете, моля ви…

— Аларик е добре, братята ви за щастие не са замесени. Уелските принцове се оттеглиха зад своите първоначални граници. Не се безпокойте, всичко е наред.

От гърлото на Фалън се изтръгна въздишка на облекчение. Едит обаче не издържа и се свлече в несвяст.

Фалън й сипа малко вино в устата и тя бързо се опомни.

— Слава на бога — прошепна Едит и се усмихна. И тя като Фалън се страхуваше ужасно от деня, в който Галън, Елфин или Там можеха да паднат, прободени от нормански меч.

Времето в края на август бе все още много топло и слънчево. Фалън реши да иде на реката с Милдред. Едит щеше да остане при малкия Робин. Оставиха Роже да охранява пътя.

Фалън пляскаше гола в освежителната прохладна вода и си представяше какви дрехи ще носи, когато Аларик се завърне. Може би щеше най-сетне да му признае колко много го обича. Всичко бе вече подготвено за неговото пристигане. Хамлин изкорми един току-що убит сръндак и оставаше само да го завъртят на шиша. С Роже откриха в избата любимото френско вино на Аларик. Насапуниса се, изми косата си, излегна се върху гладките камъни в плитката вода и започна да си мечтае как ще прелъсти съпруга си след празничната гощавка. Внезапно до слуха й долетя пукот на сух клон.

— Милдред?

Огледа се, леко изплашена, на всички страни и изведнъж съзря Аларик, целият погълнат от вида й. Все още бе в доспехите си и седеше гордо изправен върху седлото.

— Аларик — прошепна тя.

Той скочи от коня, тръгна направо през водата към нея и я притисна в обятията си. Устните му потърсиха нейните и се впиха в тях с изпепеляващ плам. Поведе я към брега, разсъблече се и се нахвърли върху нея със страст, от която й спря дъхът.

— Милдред — прошепна тя с дрезгав глас. — Роже…

— Няма ги. Изпратих ги у дома.

— Не ви чух да се приближавате.

— Движех се много предпазливо, исках да ви погледам…

Ръката му премина бавно по мокрото й тяло, устните му погалиха врата, гърдите й. Тя замилва широките му плещи, гърба му, притисна се настойчиво към тялото му и се вкопчи умоляващо в него, защото не можеше повече да издържа.

— Елате, любими, нуждая се от вас — зашепна тя.

— Това вярно ли е?

— Да, Аларик, да…

— И аз се нуждая от вас, любима, толкова ви искам…

Положи ръката й между бедрата си, прокара език по ситните водни капчици, обсипали тялото й и чак тогава проникна в нея. Телата им се сляха в постоянно ускоряващ се ритъм до мига, в който и двамата изкрещяха, заедно достигнали върховна наслада.

— Толкова съм щастлива, че отново сте тук — продума тя тихо. — Здрав и читав.

— Защо, Фалън?

— Как защо? Та вие сте мой съпруг, бащата на Робин…

— А възможно ли е да ме обичате, Фалън?

— А възможно ли е вие да ме обичате, Аларик?

Отговорът му бе прекъснат от собствения й писък. И в този миг тежката дъбова дръжка на бойна секира се стовари с ужасяваща сила върху главата му.

Тялото на Аларик се свлече до нея и остана да лежи неподвижно. Сини воднисти очи се впериха триумфиращо в нейните.

— Не ви ли обещах, че ще ви взема със себе си, дъще на Харалд? Ето ме! Тук съм!

Ерик Улфсън падна на колене до нея и погледът му издаваше неговите намерения — още в същия миг да проникне във все още влажния й скут. Фалън изпищя пронизително и начаса отнякъде изникнаха шестима викинги. От думите и жестовете им успя да разбере, че предупреждават Ерик да не се бави повече.

Той се изправи на крака. Тя понечи да допълзи до Аларик, но Ерик я издърпа обратно за косите, Фалън изобщо не осъзнаваше, че е гола и че съществува опасност Ерик и спътниците му да я изнасилят. Мисълта й бе обзета единствено от Аларик. Ако бе мъртъв, и тя нямаше да живее повече.

— Елате — нареди Ерик и обгърна раменете й с някакво наметало. — От копнеж по вас изпревари останалите. Вие го обезоръжихте идеално, красавице моя. От вас и мен ще излезе превъзходна двойка.

— Аларик е мой съпруг. Омъжих се за него. Уилям държи Англия в ръцете си и повече нищо не може да се направи…

— Уилям държи Англия, а аз пък държа вас. Свен! Отсечи му главата. След това продължаваме.

— Не го докосвайте! — изрева Фалън. — Иначе убивам първо вас, а после и себе си!

— Е, няма начин да не е мъртъв, за силата ми песни се пеят! — извика той ухилен, след което се обърна към един от хората си:

— Детето с вас ли е?

Мъжът поклати глава.