Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

Фалън се събуди от рева на бебето, което лежеше голо върху леглото си. До него бе седнал Аларик и го наблюдаваше с топли очи и младежка усмивка на лицето.

— Май малкият разбойник е гладен — позасмя се той.

Той го уви предпазливо в меки кърпи и го положи в ръцете на Фалън. Тя разголи с майчина гордост гърдите си и нежно целуна малкото същество по главичката.

— Харесва ли ви вашият син? — попита тя шепнешком.

— Той е най-хубавият подарък, който съм получавал някога.

Необичайно развълнуван, Аларик загледа майката на детето си — никога досега не бе изглеждала по-красива. Косата й се разстилаше на черни вълни по възглавницата, сините очи бяха добри и кристално ясни като лятното небе над общия им дом.

— И аз имам нещо за вас — продума той смирено. — Подаръкът за следващата сутрин.

Това бе старинният датски обичай да се дарява невестата след първата брачна нощ.

— Признавам, че първата си съвместна нощ преживяхме далеч преди сватбата — усмихна се той широко.

— Ние наистина ли сме мъж и жена?

— Това е извън всякакво съмнение.

— И защо се оженихте за мен? Заради нашия син ли?

— Да, но не само заради него. Заради нашето бъдеще… за мечтания мир между нас. Кажете, нима е лошо да си женен за заклетия си враг?

Тя поклати сериозно глава и той се разсмя.

— Вчера бяхте на съвсем друго мнение. Дори ме заплашихте, че ще постъпите в манастир. Да, така беше.

— Наистина ли?

— Нима не си спомняте?

— О, съвсем смътно…

— Мразите ли ме все още тъй силно?

— Не, Аларик, не ви мразя.

— А сега да се върнем на подаръка. В началото се чудех дали да бъде някой скъпоценен накит или пък пълна подмяна на гардероба с нови и скъпи дрехи. Внезапно обаче ми хрумна нещо по-добро. Както знаете, Уилям ми подари парче земя. Реших да го припиша на вас. Сега то е ваше и никой не може да ви го отнеме, тъй като собствеността върху този имот е пряко следствие на кралската воля. Това е земя, на която са живели заедно Едит и Харалд. Може би изпитвате чувството, че ви подарявам нещо, което и бездруго ви принадлежи, но сега всичко е официално узаконено. Надявам се искрено, че подаръкът ви допада.

В очите й заискриха радостни сълзи. В този миг така й се искаше да го прегърне и да му каже, че го обича, но тя сподави любовните слова, защото той бе този, който първи трябваше да признае любовта си. Аларик взе на ръце сина си, който спеше вече доволен и сит и го положи предпазливо в люлката до леглото. Целуна я нежно по устните.

— Как ще го кръстим?

— Предполагам, че бихте искали да му дадете името на баща си. Мисля обаче, че е по-добре това да не става.

— Съгласна съм с вас. Не искам един ден някой от родствениците на Уилям да му стори зло, само защото носи името на дядо си.

— Уилям не храни лоши чувства към вас.

— … Робърт, какво ще кажете за Робърт? — прекъсна го тя. — Така се е казвал бащата на майка ми, а докато е още малък, може да му викаме Робин…

— Робърт?… Робин? Съгласен съм.

Тя обви врата му с ръце и го целуна. Устните им се отлепиха трудно едни от други, когато на вратата се почука.

— Исках само да видя бебето — поясни отец Дамиън, влизайки вътре заедно с Едит. — Както чувам, момче е — усмихна се той.

— Аларик, долу имат нужда от вас — обади се Едит.

Отец Дамиън благослови детето и го положи обратно в люлката.

— Какъв хубав син — обърна се той към Фалън. — Той обединява в себе си могъществото на Нормандия и мъдростта на англо-саксите. Той е първопроходецът на едно по-добро бъдеще, Фалън и ще дари тази страна с милосърдие и справедливост.

— Зеленото дърво, което отново ще зарасне от само себе си — промълви тя. — Ще ни донесе ли това дете жадувания мир, отче?

Свещеникът не отговори веднага.

— След насилията на войната мирът не идва веднага, милейди. Мирът е нещо, което настъпва бавно и незабележимо. Ще изминат много години преди Англия отново да намери своя мир. Но началото вече е сложено. Не забравяйте, сблъскват се два съвсем различни свята. Нужно е време… Мирът се сключва първо между двама души, мъж и жена. Те се докосват и всеки от тях закопнява да разбере душата на другия.

Когато остана сама, Фалън погледна замислено към детето. От братята си нямаше никаква вест, скандинавските крале и принцове само чакаха да се открие възможност за война. А Едгар Ателинг щеше да възмъжее един ден и да събере около себе си привърженици. Предстоят нови войни, помисли си тя тъжно. И докато Англия кървеше, щеше да кърви и нейното сърце.