Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

Аларик я изгледа развеселен.

— Трябва да призная… учуден съм, че си готова да те набия или дори да се унижиш дотолкова, че да прислужваш на дявол като мен. Та било то и по заповед на Харалд.

Докато говореше, тя съсредоточено наблюдаваше обувките си.

— Е, добре, щом като е такава работата — продължи Аларик. — Нека помисля какво можеш да сториш за мен. Я поседни малко докато ми хрумне нещо.

— Предпочитам да постоя права, ако нямате нищо против.

Значи Харалд най-сетне бе нашарил дупенцето на щерка си.

— А, разбирам… когато седиш, малко понаболява, нали?

— Това не е толкова страшно — отвърна тя хладно. — Татко има лека ръка. Утре вече няма да чувствам нищо.

— Имаш късмет. Ако, не дай боже, се случи така, че пак те напердаша някой ден, ще си спомняш цяла седмица за ръката ми.

— Трябва да ви припомня, че вече не съм дете. — Тя преглътна и продължи: — А вашата съвсем не лека ръка си я спомням и досега.

— Разбира се, че си още дете, Фалън — засмя се Аларик. — Само децата измислят такива шеги. Та аз не съм ти сторил нищо лошо. Има една стара поговорка — превий се, клонче, да не се счупиш.

— Според мен всеки, който се прекланя пред чуждите заповеди, е страхливец. Мен обаче никой не може да ме превие, уверявам ви.

— Все пак сега стоиш пред мен. Как така?

— Обичам баща си, затова съм тук. Разгневих го и съм си заслужила наказанието. Но той никога не може да ме накара насила да застана тук пред вас.

Аларик се умълча. Ето, Морвена го обичаше, но любовта й докара само злини — смъртта на едно момиче, смъртта на любовника й, нейната собствена смърт и най-сетне смъртта на нероденото дете. А това момиченце го ненавиждаше…

— Смирението ти, принцесо, ме развълнува дълбоко. Ето, чак очите ми се насълзиха… И така. Конят ми трябва да се почисти, а шлемът и мечът се нуждаят от излъскване. Като свършиш и с тях…

— За бога, колко време смятате още да стоите тук? — възкликна Фалън неволно.

— Ами не знам още — отвърна той развеселен, — може да поостана и повечко. Кой ли мъж няма да се почувства поласкан, ако му прислужва принцеса.

Той се засмя, хвърли се върху оправеното легло и скръсти ръце зад главата си.

— Най-добре е да започнеш веднага.

Напускайки стаята, тя му хвърли последен гневен поглед.

Един от пажовете го обръсна, след което Аларик слезе в залата. Там вече го очакваше Харалд. Бяха се уговорили този ден да отидат и да огледат на място имота на Аларик.

След завръщането си от имението Аларик реши да провери как Фалън е изпълнила нарежданията му и се отправи към конюшните. Видът на врания кон, който изцвили тихо при пристигането му, го изненада приятно. Кожата му бе почистена, гривата сресана, а копитата искряха от чистота. Внезапно обаче долови гласове пред конюшните. Погледна иззад ъгъла и какво да види: Фалън си седеше на една купа сено, дъвчеше сламка, а очите й издаваха, че е в най-добро разположение на духа. Погледът й следеше младия Боклар, който най-прилежно лъскаше щита на Аларик и същевременно от устата му се лееше любовна песен.

Гледката го развесели. Малка никаквица такава, помисли си той, гледай как е нагласила нещата. Влюбеният Роже върши нейната работа, а тя го гледа и се изтяга лениво като котка на припек.

Внезапната му поява изплаши Фалън, а клетият Роже напразно се стараеше да скрие огромния щит зад гърба си.

— Какво държите зад гърба си, друже? — поиска да узнае Аларик с ласкав глас. — Я гледай! Че това бил моят щит! И какво търси там моят щит?

Двамата впериха виновно очи в него.

— О, милорд, помислих, че… реших да… мъничко да помогна на младата дама, защото… защото този щит е много тежък за нея — запелтечи загубилият ума и дума Роже.

— Мда, разбирам. Четката за почистването на коня, и тя сигурно е твърде тежка за младата дама, нали?

— Всичко, свързано с вас, за мен е тежко бреме — оповести Фалън със захарен гласец.

— Това все пак наказание ли е или напротив? Разбира се, откъде ли може да знаеш ти? Сигурно за теб не представлява трудност да накараш другите да вършат твоята работа, нали?

— Милорд, аз исках само да помогна — обади се Роже отново.

— Ако искате наистина да й помогнете, по-добре не й вършете работата. Младата дама има право на избор… или ще направи това, което й заповядам, или пък…

— Или? — попита храбро Роже.

— О, тя знае добре какво искам да кажа — отговори Аларик със скрита заплаха в гласа.

Фалън го изгледа и погледите им се вкопчиха един в друг.