Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

— Как може да се държите толкова вежливо с него? Знаете ли как ме нарече? Незаконородена!

При тези думи Харалд изгледа изненадан госта си.

— Изглежда малката госпожица изпитва особено удоволствие постоянно да ми напомня произхода — отвърна Аларик спокойно. — Признавам, че в един момент ми дойде до гуша, изгубих самообладание и й върнах комплимента.

Фалън не очакваше, че той ще си признае и в този миг й идваше да потъне в земята от срам.

— Не забравяйте, татко, той е норманин. Нали дядо сам казваше, че норманите са…

— Щом като ти е известно какво е казал дядо ти, значи си подслушвала — прекъсна я Харалд раздразнено. — А сега, марш в леглото. Утре пак ще си поговорим.

Фалън се извърна рязко, изгледа Аларик с омраза, след което се заизкачва по стъпалата. Възмутена, тя чу как баща й отново се извинява за държането й.

— Трябва да я омъжите по най-бързия начин, сър — разсмя се Аларик. — Ако бях неин баща, щях да й потърся съпруг, който да знае как да я опитоми.

— О, кандидати колкото искате — въздъхна Харалд. — Имаме стотици предложения, дори и от Византия. Чудя се какво да правя. Та тя все още е дете!

На следващата сутрин Фалън установи със задоволство, че омразният норманин вече си е отишъл. В превъзходно настроение тя се отправи на закуска със семейството си.

Една година след завръщането на Годуин от изгнание, той и семейството му прекараха великденските празници в Уинчестър, в двора на крал Едуард.

По традиция всички заедно посетиха Светата литургия, след което се отправиха към богатата празнична трапеза.

По нищо не личеше да е настъпил разрив между Годуин и краля. Годуин седеше от дясната му страна, а Харалд — от лявата. Едуард носеше пурпурна мантия, обшита със злато и въпреки киселото изражение, изписано на продълговатото му лице, изглеждаше в най-добро настроение — нещо съвсем непривично за него. В средата на залата гореше голям огън, на който се печеше дивеч, набучен на шиш. За пръв път от доста време на кралската трапеза присъстваше и съпругата му, завърнала се вече от манастира.

Фалън, която пъхаше хапки месо в устата на по-малкия си брат Там, реши, че леля й е по-хубава от всякога. Най-хубав от всички обаче беше баща й, току-що навършил тридесет години.

Докато наблюдаваше с възхищение лицето на баща си, излъчващо неподправено младежко очарование, тя забеляза как един от слугите, опитвайки се да налее вино на дядо й, се спъна и политна на една страна. Годуин се засмя дружелюбно и му подаде ръка.

— Ей, дръж се здраво. Как беше написано в Светото писание? Брат да помага на брата, нещо такова, нали? — подкачи той мъжа, който не можеше да си намери място от смущение.

— Да, и ако моят брат ми беше помогнал, сега щеше да е още жив — подметна Едуард саркастично.

При тези думи Годуин пребледня, после лицето му се наля с кръв и тялото му се строполи тежко на пода. Едит изписка, а Харалд, братята му и дори кралят се хвърлиха да помагат на Годуин. Незабавно занесоха припадналия в кралските покои, а Едуард се разпореди да извикат най-добрите лекари. Елсбет поведе Фалън и братята й към детските стаи.

— Боя се, че дядо е много, много болен — обади се Галън, най-големият брат на Фалън, а Там, най-малкият, се разплака.

Елфин, само с година по-малък от Галън, се стараеше да запази присъствие на духа.

— Чух хората да си шушукат, че дядо се е задушил, защото е убиец.

— Я не говори глупости — извика Фалън. — Дядо е невинен. Едуард не искаше да каже нищо лошо.

В действителност обаче не бе съвсем сигурна, че вуйчо й е убеден в невинността на Годуин. Може би през всичките тези години дълбоко в себе си е подозирал, че дядо й е участвал в заговора против брат му? Запита се със страх дали кралят ще поиска да си отмъсти на семейството й.

— Няма защо да се страхуваме — намеси се Елфин и несръчно прегърна сестра си през раменете.

— Я не говори глупости, изобщо не ме е страх — сряза го тя. После взе Там на ръце и го притисна силно към себе си.

— Пст, не плачи, бебенцето ми. Дядо пак ще оздравее.

Опитваше се да изглежда смела и уверена, но един вътрешен глас й подсказваше, че вече никога няма да се люлее на дядовите колене, той никога вече няма да я пощипне по бузите или да й се скара със силния си, дълбок глас.

Предчувствието не я излъга. Годуин почина след два дни.

След ненадейната смърт на най-важния му съветник кралят се вкопчи в Харалд, който стана вторият човек в кралството.