Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

На сутринта Морвена се сгуши в силните му обятия. Онемяла от щастие, тя благодари на съдбата, че я е дарила с този храбър рицар. Очите й бяха изпълнени с обич, а устата промълви:

— Щастието ни ще трае вечно.

Независимо от победоносната битка, се намериха графове, които открито не признаваха властта на Уилям. Френският крал се съюзи, с един от тях против бившето си протеже и войските му навлязоха в Нант. Едновременно с това графът на Клермон и графът на Понтьо застрашаваха Източна Нормандия. Една френска дивизия завзе и опустоши Мортиме. Нещо повече, войниците не се посвениха да озлочестят всяка жена, която се изпречеше на пътя им.

С изненадваща контраатака обаче, Аларик успя да избие по-голямата част от нашествениците и да обърна в бягство живите.

След битката той премина по улиците на Мортиме и при вида на купищата трупове му се догади. Проснати лежаха телата на почтени занаятчии, защищавали семействата си с мотики и тояги срещу мечовете и копията на французите, на жени и девойки, жертви на похотта на нашественика. Някои дори дишаха още, но безжизненият блясък в очите им издаваше, че са изгубили разсъдъка си.

Внезапно отнякъде долетя писък, който го прониза до мозъка на костите и той откри недалеч момиче на около петнадесет години с разкривено от страх лице, опряло гръб на някакъв зид. Неподвижните му очи се бяха втренчили в няколко мъже, скупчени около малък огън.

Без да се бави нито миг Аларик се понесе в галоп към групата и скочи от коня с искрящи от ярост очи.

— Какво, за бога, става тук? — изрева той.

Мъжете не отговориха нищо и се спогледаха, ухилени глуповато.

Аларик сграбчи един от тях за яката и го разтърси.

— Французите, милорд… — изскимтя накрая човекът. — Поне двайсетина й се качиха. Нищо няма да й стане, нали, ако и ние си направим удоволствието.

— Бог ми е свидетел, заслужавате да ви избия заради мръсните ви помисли — процеди Аларик отвратен.

Той загърна припадналото момиче в мантията си, вдигна го на коня си и го пришпори. Не след дълго повери Леонора на Фалстаф като му заръча да я заведе при Морвена. Беше твърдо убеден, че съпругата му ще положи нежни грижи за наплашеното дете.

Когато изкъпаха Леонора и я облякоха в нови дрехи, Морвена установи, че малката е извънредно хубава. В душата й се събуди подозрението, че Аларик се е влюбил в момичето и я обзе неистова ревност. От този момент нататък всички нейни действия бяха насочени към едно-единствено нещо — да се отърве колкото се може по-бързо от момичето. Скоро й се откри такава възможност. Синът на ковача, груб и противен момък, си търсеше жена и тя набързо ожени двамата, макар да разбираше, че проявява жестокост.

Не след дълго я посети един родственик, който тъкмо се връщаше от Англия. Младият хубавец Пърт се влюби от пръв поглед в Морвена. В стремежа си да й се хареса той я разглези с комплименти и най-различни прояви на внимание. В крайна сметка неговото ухажване и младежкият му чар оказаха своето въздействие и с всеки изминал ден Морвена го намираше все по-привлекателен и по-привлекателен. Той се опитваше да се съобразява с факта, че тя е омъжена жена, но се случи така, че на втората седмица от престоя му — тъкмо се прибираше от езда — намери Морвена цялата обляна в сълзи.

Смаян от видяното, той се свлече на колене пред нея, твърдо решен да открие причината за плача й.

— О, Пърт! — изхълца Морвена. — Тя се е самоубила! Проклетата пачавра се е самоубила!

Той изобщо не разбираше защо смъртта на Леонора оказва такова въздействие върху Морвена и защо любимата му се упреква.

— О, Пърт — изхълца тя отново и се отпусна на гръдта му.

В този миг младежът забрави всичките си добри намерения, взе я в прегръдките си и започна да я теши с нежни целувки. Морвена не се съпротивляваше дори и когато целувките му станаха по-страстни. Отдаде се както на ласките му, така и на самосъжалението. Чувстваше се жестоко измамена, тъй като Аларик се бе влюбил в момичето. Отгоре на всичко той й се подигра като повери малката на грижите й.

Когато Пърт й призна любовта си, тя склони да го приеме в своята спалня.

На следващата сутрин Морвена се събуди първа и съзирайки младия мъж в съпружеското ложе, съжали искрено за стореното. Но вече нищо не можеше да се промени.

Тъкмо се канеше да стане, когато ненадейно вратата се отвори и в стаята влезе Аларик. Тя изписка и както беше гола се завтече към него и се свлече в краката му.

— Милост, милорд, милост! — зарида тя.