Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

Разговорите на мъжете секнаха. С леко кимване тя даде знак и прозвуча нежна музика. Морвена затанцува така, както някога е танцувала Саломе — тя сластно поклащаше и огъваше тялото си в ритъма на бавната музика. Грациозните й движения се преливаха хармонично едно в друго и всичко в нея излъчваше еротична подкана към един-единствен мъж в залата.

В очите на рицарите, които стояха като вкопани в пода, заиграха похотливи пламъчета. Дори и Аларик долови остра възбуда, която се разпространи като буен огън в гръдта му.

— Не е ли чудно хубава, не е ли прелъстителна? — му прошепна Уилям. — А е и неизмеримо богата — добави той ухилен.

В този миг музиката спря. Рицарите заръкопляскаха възхитени, а Морвена се отправи към Уилям и направи почтителен реверанс.

— Моля за вашата милост, господарю — изрече тя с достойнство.

— Изправете се, Морвена — засмя се Уилям. — Спрямо вас не храня лоши чувства. Не вие сте виновна за коварството на чичо ви! А сега да ви представя своя добър приятел Аларик, граф д’Анлу.

Аларик стана от мястото си и се поклони. По устните му заигра странна усмивка, която я пообърка. В сивите му очи се таеше пронизваща сила, късо отрязаната му коса блестеше като абанос и дори малкият белег на лицето му не го загрозяваше. Дали се досещаше, че танцува единствено за него?

— Аларик, пленителната танцьорка е Морвена, братовчедка на Матилда — завърши дукът представянето.

— Морвена — промълви Аларик.

Тя се поклони поруменяла, обърна се рязко и изтича нагоре по стъпалата. Искаше да се скрие бързо в покоите си, за да не забележи никой разочарованието й — явно графът не бе впечатлен особено от нея.

Спря се задъхана пред вратата на стаята, но внезапно долови зад гърба си слаб шум. Обърна се изненадана и застана очи в очи с Аларик, който я бе последвал.

Той се облегна небрежно на стената и й се усмихна.

— Танцувахте вълшебно — започна той. — Смея ли да се надявам, че сторихте това, за да привлечете вниманието на определен мъж?

— Много си въобразявате — отвърна тя хладно.

— Наистина ли мислите това, което казвате, Морвена? — попита отново и се усмихна иронично.

Недоизрекъл още последните си думи, той се намери до нея, притегли я грубо в прегръдките си и жадно впи устни в нейните. Сърцето й се разтуптя и за пръв път през живота си тя изпита остра, болезнена страст.

Най-сетне той се отдели от нея. Коленете й се разтрепериха, но успя да се овладее и го изгледа със смарагденозелените си очи.

— Аз съм Морвена Д’арк, дъщеря на принцеса и родственица на френския крал — изрече тя гордо. — Не мога да се омъжа за незаконороден.

— Споделете леглото ми тогава! — отвърна той начаса.

Посрещна наглите му слова с тих писък. В очите му обаче се четеше такава топлота и нежност, че тя, без да се замисли, се сгуши в обятията му, а устните й се разтвориха сами. Целувката бе дълга и страстна. В този момент тя знаеше едно-единствено нещо — нищо на този свят нямаше да я спре да се омъжи за този човек.

Накрая той я погали нежно по бузата и я погледна с любов.

— Ще поговоря с Уилям. За съжаление не мога да отложа пътуването си при английския крал. Когато се върна обаче, искам да станете моя съпруга.

Извън себе си от щастие, Морвена му призна, че го обича още от първия миг, когато го е видяла от прозореца си. Аларик също я увери в чувствата си и на сбогуване я целуна още веднаж.

Сватбата им бе изключително тържествена. Цялата аристокрация се събра в църквата. Кумове им бяха Уилям и Матилда. След обилната гощавка, преминала в смях и закачки, на която всички ядоха и пиха без задръжки, Морвена се оттегли в покоите си, където прислужничките й я облякоха в мека коприна. През широко разтворените прозорци струеше аромат на цветя от градините на Руан, окъпани от мекото сияние на луната.

След малко Аларик влезе в стаята и се закова на място. Занемял от възхищение, той не можеше да откъсне поглед от изящния й силует. Целуна я нежно, съблече дрехата й с треперещи пръсти и я положи на брачното ложе. Широко отворените й очи гледаха страхливо и той започна нежно да я гали. Започна да се съблича, едва когато тя се успокои под ласките му и загуби всякаква представа за време и пространство. Морвена не можеше да отдели поглед от силното му мъжествено тяло, от могъщите крака и ръце, очертаните мускули и набъбналите, напрегнати жили. Цялата разтреперана от възбуда и копнеж, дори не почувства болка, когато той проникна в нея, пробивайки преградата на нейната девственост.