Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

Една вечер Фалън подслуша разговор на родителите си.

— Едуард не взима решение, без да се допита до мен. С мен му е по-лесно, отколкото с Годуин. Не съм толкова избухлив.

— Кралят има късмет, че сте до него — рече Едит нежно. — Вие сте разумен мъж и никога не действате необмислено. Едно от най-добрите ви качества е, че умеете да изслушвате другите. И още, правите всичко възможно да заглаждате грешките, които кралят прави, раздавайки наляво и надясно какви ли не обещания. Вие сте търпелив и всеки цени дружелюбието и толерантността ви. С други думи, вие сте човек, достоен за възхищение, графе мой.

— Наистина ли мислите така? — попита Харалд и я целуна по челото. След това обаче се заразхожда нервно из стаята.

— Разговаряхме по въпроса за евентуален наследник. Ще се наложи да направим съвсем дискретно някои разследвания. Може някой да е останал жив…

— Мислите ли, че може да е останал жив пряк наследник?

— Защо не? Едмунд и Кнут имаха седемнадесет деца от три жени. Не е изключено, някое от тях да е живо. Ще се опитаме да разберем, каквото можем. Когато един ден Едуард почине и не сме открили наследник, тогава, боя се, ще си имаме крал — датчанин.

— А защо ти да не станеш крал? — извика високо Фалън, която нахлу в стаята, без да почука.

Харалд се засмя и я взе на коленете си.

— Аз съм най-важният благородник в страната и това е предостатъчно. Дядо ти ме научи как да влияя на кралските решения, как да управлявам и да защищавам закона. Ние не сме от кралска кръв, макар и да те наричам „моята малка принцеса“. Истината е, че ми доставя голямо удоволствие да помагам на краля в управлението. Разбираш ли? — усмихна се Харалд.

Фалън кимна със сериозно изражение, макар и да не бе сигурна, че го е разбрала напълно.

Аларик се запозна с Морвена при изключително странни обстоятелства. Чичо й, дукът на Арк, се бунтуваше открито срещу Уилям. Той беше в Руан, когато научи за метежа и се разгневи ужасно. Още повече го вбеси обаче фактът, че бившият му съюзник, френският крал, бе склонен да подкрепи бунтовника.

Без да се плаши от отрицателното съотношение на силите Уилям пое към крепостта на дука заедно с доведените си братя Одо и Робер, с Аларик, Фалстаф и още двадесет рицари, придружени от техните свити. Там се разрази разгорещена схватка.

В този ден Аларик се би като жив дявол. Той се хвърли безстрашно в центъра на битката, размахвайки единственото си оръжие, меча. Тези, които оживяха от първото нападение, се прибраха бързо на сигурно място зад крепостните стени. Аларик и Уилям се разбраха с един поглед. И двамата разбираха еднакво добре, че ще се наложи да обсадят града.

Иззад прозорците на покоите си Морвена наблюдаваше как Аларик и Уилям събират рицарите около себе си.

Тя бе дъщеря на уелска принцеса и на братовчед на френския крал. Бе извънредно богата, а от красотата й мъжете онемяваха. Живееше при чичо си, дука на Арк и все още не бе открила подходящия жених, макар че обожатели не липсваха.

— Кой е онзи хубав рицар? — попита тя прислужничката си, сочейки с пръст към Аларик.

— Според герба трябва да е граф д’Анлу — отвърна жената.

Блесналите очи на Морвена издаваха интереса й към младия мъж.

— Не му обръщайте внимание, милейди — добави прислужничката.

— Защото е наш враг ли?

— Защото е незаконороден — гласеше краткият отговор.

— Толкова е млад — промълви Морвена.

— И въпреки това е незаконороден — повтори прислужничката.

— Кое му е лошото да си незаконороден? Братовчедка ми Матилда дори се омъжи за незаконороден. Това е точно този велик дук, срещу когото днес се бият хората на чичо ми.

— Струва ми се, че се впечатлявате твърде лесно от широки рамене и мускулести ръце, милейди. Той е наш враг и ще е най-добре да го забравите начаса.

Морвена си наложи да се отдели от прозореца. Но вместо да последва съвета на прислужничката си тя се размечта с отворени очи за мига, в който ще лежи в обятията му.

И докато крал Анри подготвяше крепостта за по-дълга обсада, хората на Уилям плениха куриерите, изпратени от французина и ги принудиха да издадат разположението на исканите от него военни части. В кратка, но кръвопролитна битка близо до Сен Обен французите бяха разбити.

След дълга и успешна обсада дукът на Арк отиде в изгнание. Морвена, която и бездруго не изпитваше особено състрадание към чичо си, не го придружи. Предпочете да се предаде на дука на Нормандия.

Тя изпълни своя голям номер, точно когато в голямата зала Уилям празнуваше победата заедно с приближените си. Уверена в красотата си, тя се заспуска бавно и с вдигната глава по стъпалата на замъка. Златистобялата рокля, обмислено подбрана за случая, подчертаваше при всяка нейна крачка съвършените форми на нейното младо тяло.