Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

Годуин постави Фалън обратно на земята, опря ръце на кръста си и се засмя гръмогласно.

— Така е, млади ми приятелю, не сте от тях.

Аларик също се разсмя.

— И освен това вие доведохте при нас невъзпитаната ми внучка! Бъдете добре дошъл, Аларик!

Откъм брега към тях се завтече рицар с доспехи и дълга туника. При вида на яркочервените му коси Фалън изпадна във възторг.

— Татко!

С неприкрита радост той я взе в прегръдките си.

— Малката ми принцеса — прошепна щастлив и я вдигна високо във въздуха.

Фалън го целуна по бузата и се сгуши блажена в него.

— Какво става тук? — попита той баща си.

— Този норманин, граф д’Анлу, ни доведе Фалън — отвърна Годуин. — Бардовете възпяват неговото мъжество и храброст.

— Е, нали знаете, поетите са склонни да преувеличават — смутено отвърна Аларик.

— Благодаря ви от все сърце, загдето доведохте дъщеря ми. Но все пак не разбирам защо се намира под вашата закрила — поиска да узнае Харалд.

Аларик позабави отговора си. Бе убеден, че Фалън едва ли държи баща й да научи истината за нападението.

— Исках да дойда при вас, татко — вметна тя бързо, опитвайки се да предотврати разкриването на някои подробности.

— Е, графе? Бъдете така любезен да ми разкажете всичко от самото начало — настоя Харалд.

— Хайде, кажете ни истината, графе — добави и Годуин.

— Госпожица Фалън напусна двореца без разрешение, за да ви потърси. По стечение на обстоятелствата се намирах при краля, когато му съобщиха за изчезването й. И тъй като Едуард се разтревожи искрено за племенничката си, ми нареди да я потърся и ако я намеря, да я доведа при вас.

При тези думи Фалън го изгледа вбесена — с оглед на ситуацията той прекрасно разбираше душевното й състояние.

— И къде я намерихте? — попита Харалд.

— В ръцете на долни главорези — призна Аларик.

Харалд пусна дъщеря си на земята и я изгледа строго.

— Исках само да дойда при вас — заоправдава се Фалън.

— Да, и изложи себе си и този рицар на опасност! Няма извинение за такава постъпка. Заслужаваш най-строго наказание!

Фалън захапа долната си устна, за да не избухне в сълзи.

— А сега бягай при майка си, която гори от нетърпение да те вземе в прегръдките си.

Фалън се размина с наказанието, тъй като умът на баща й бе зает със значително по-важни неща. Съветът на великите бе успял да помири Едуард и Годуин. Френските и норманските приятели на краля напускаха Англия на тълпи.

Поканиха Аларик на вечеря. Вечерта премина в добро настроение — с много пиене и смях. Изпратиха Фалън в леглото, но тя не можа да заспи, промъкна се до най-горната площадка на стълбището и се заслуша в разговора на възрастните. Майка й, дядо Годуин и братята й очевидно бяха отишли да спят, тъй като в залата, освен Аларик и татко й нямаше никого. Двамата разговаряха възбудено.

— Винаги съм се чудил защо англичаните ядат и пият толкова много — тъкмо казваше Аларик.

— Не е ли по-добре човек да се отдава на подобни удоволствия, отколкото да води войни? — запита Харалд благо.

— Вие, англичаните, винаги твърдите, че сте миролюбиви и спазвате законите, но… как да си обясня, че имате роби?

— Така е, имаме роби. Крадецът например се продава в робство, за да изплати дълга си. Ако този човек е твърде глупав или слаб, за да се защитава сам, не може да му се случи нищо по-добро. Защото господарят му снема тази грижа от него.

Двамата мъже се чукнаха и се разсмяха. Харалд се изправи.

— А сега отивам да поспя. Утре денят ще е доста натоварен. Позволете ми обаче да ви благодаря още веднаж за храбростта, с която сте защитили дъщеря ми. Допускам, че изобщо не е осъзнавала опасността, на която е била изложена.

— Може пък негодниците да са искали да приберат само откупа.

— Или пък да се погаврят с нея — промърмори Харалд. — Тя е извънредно хубаво дете. Признавам, че понякога се страхувам за нея. Прилича много на баща ми. Когато си науми нещо, държането й става непредсказуемо. Но я обичам с цялата си душа и съм ви дълбоко задължен за стореното от вас.

Понеже ставаше дума за нея, Фалън не искаше да изпусне нито дума и се наклони твърде напред. Тя изгуби равновесие и тялото й изтрополи надолу по стъпалата. Спря точно пред краката на Харалд.

— Фалън! — извика ужасен баща й и я изправи бързо на крака.

Макар тонът му да издаваше, че е вбесен от постъпката й, тя не можа да сдържи езика си. Единственият изход бе гневът на баща й да се насочи към Аларик вместо към нея.