Хедър Греъм - Триумф

О, разбира се! Тейлър беше янки, който много добре познаваше местността и защитните предимства на тази позиция.

И да… книгите… трябваше да се досети, че са негови. Да, това бе неговата палатка. И той се бе върнал.

Реагира напълно инстинктивно.

Може би бе глупаво, нелогично, но… хукна да бяга.

Обаче не стигна до никъде. Ръцете му стиснаха талията и като стоманен обръч. Вдигна я във въздуха, после я повали на войнишкото легло.

Тия се учуди колко твърди са леглата в офицерските палатки. Удари се толкова силно, че чак дъхът й секна. Ала веднага, пак по инстинкт, се опита да се надигне. Обаче той вече се бе надвесил над нея, опрял ботуша си в ръба на леглото.

— Годайва! — изръмжа Тейлър. — Добре, добре. Значи пак се срещнахме.

Тия прехапа устни, втренчена в него. Не можеше и дума да отрони. Само го гледаше вцепенено, право в очите му с цвят на презрял лешник. Все пак кръстоса ръце пред голите си гърди, разтърсена от трепета, пролазил по гърба й.

— Да не би да си глътна езика? Никога не съм допускал, че можеш да мълчиш. Хайде, говори, да видим какво ще измислиш за свое оправдание. На какво дължа това неочаквано удоволствие? — шеговито попита той.

Тия скръцна със зъби, преглътна с усилие, после примигна, но щом отново отвори очи, пак се озова пред свъсеното му лице.

— Днешната вечер беше много приятна за езда — смутено започна тя.

— Аха, така ли? Стига, Годайва, това е чиста лъжа. Отлично знам, че си способна да лъжеш много по-убедително.

— Така ли посрещате гостите си във вашия лагер? — опита се да се пошегува Тия.

За нейна изненада той се усмихна, макар че очите му не я гледаха весело.

— Помниш ли, че те предупредих: ако още веднъж те заловя да яздиш гола…

— Не бях гола, когато дойдох тук! — възмути се тя и посочи към дрехите си.

Тейлър не погледна накъде му посочи тя, а само смръщи вежди:

— Аха, значи си дошла тук облечена? А после, докато си ме чакала, ти е хрумнало да се съблечеш? Колко порочно, и в същото време очарователно.

— О, ти би трябвало да гниеш в ада, Тейлър Дъглас. Трябваше сега да вечеряш с полковник Брайър — осведоми го тя. — Предполагаше се, че ще отсъстваш поне няколко часа.

— Да, предполагам, че ще ми простиш лошите маниери. Дойдох за някои телеграми. Колко възмутително от моя страна да се появя неочаквано, докато ти се събличаш и крадеш дрехите ми, както изглежда.

— Взимам ги на заем — промърмори Тия.

— Значи смяташе да ги върнеш?

— Разбира се, аз… — започна тя, но замълча, защото чу стъпки около палатката. Ако някой влезе…

— Пъхни се под завивките! — заповяда й Тейлър.

— Какво?

— Под завивките!

Тейлър дръпна чаршафа и одеялото и тя се сви на леглото. Той ги хвърли върху нея и покри дори глава й.

— Сър! — извика един войник.

Тия чу как Тейлър вдигна платнището на входа.

— Извикаха полковник Брайър в медицинската палатки. Полковник Маккензи вече трябва да е там. Той ще вземе телеграмите и ще дойде за вечерята във вашата палатка.

— Благодаря, сержант Хенсън.

Неволната пленничка чу как стъпките се отдалечават, но не посмя да отметне одеялото. Само след миг завивките се озоваха на пода.

— Ще се задушиш, малка глупачке! — гневно изсъска Тейлър.

Тя не го удостои с поглед. В сърцето й бушуваше истинска буря. Би трябвало да се радва на срещата с брат си Иън. Трябваше да е благодарна, че е жив.

— Но…

— Иън! — нещастно прошепна отчаяната жена. — Брат ми Иън е тук… сега?

— Брат ти пристигна вчера. Благодаря на Бога. Ще те предам директно на него. Предполагам, че ще ти бъде много по-трудно да се изправиш лице в лице с Иън, отколкото да бъдеш хвърлена в затвора. Може би той ще успее да подреже крилцата ти.

— Не, моля те, Тейлър, не можеш да го направиш!

Не го погледна. Имаше чувството, че всеки миг ще припадне. Втренчи се в покрива на палатката. Помисли си, че смъртта сигурно е за предпочитане пред това мъчение.

Той приседна на ръба на войнишкото легло, повдигна брадичката й с пръст и я насили да го погледне. Лицето му бе строго, а очите му я гледаха неумолимо.

— Предупредих те. Ти не удържа на думата си. Тя поклати глава и се изви настрани.

— Не съм! Кълна ти се! Никога не съм възнамерявала да го правя. Цялата бях изцапана с кръв след поредната операция и се къпех, когато чух янките…

— Чула си мъжете от този лагер. Не е било нужно да ги подмамваш в подобно диво преследване. Те търсеха ранени войници.

— Ако откриеха някой ранен бунтовник, щяха да го убият.