Хедър Греъм - Триумф

Той изсумтя нетърпеливо.

— Капитан Ейърс е добър офицер и морален човек. Той никога не би убил ранен, дори и да е вражески войник…

— Може би Ейърс не би го направил… но мъжете, които бяха с него, щяха да го сторят! — настоя младата жена.

— Не си спомням, когато пожелах да ми дадеш думата си, да съм споменавал за някакви изключения при непредвиден и обстоятелства. Ти се закле, че повече няма да го правиш. Наруши думата си; реши отново да играеш ролята на Годайва.

Тя поклати глава.

— Не съм. Просто бях съблякла блузата и полата си, за да изчистя кръвта от тях. Не можеш да си представиш как се чувствах цялата покрита с кръв.

— Струва ми се, че още си мокра — мрачно процеди Тейлър.

— Миризмата беше толкова… няма значение. Всичко стана толкова бързо. Бяхме край реката, сменяхме превръзките на Гили…

— На Гили? — повтори той и тя се сепна, когато осъзна, че той си спомня младия войник, който бе срещнал.

— Той има жестоки изгаряния и изгуби крака си при Олъсти. Твоите войници се оказаха на нужното място в точния момент.

— И ти си била сигурна, че те ще убият твоя ранен войник? — невярващо възкликна Тейлър и присви очи.

— Казвам ти истината!

— Не си ли помисли, че тези хора имат командир, който никога няма да позволи подобна жестокост?

— Как смееш да се съмняваш в думите ми! Точно ти! Моята майка ми е разказвала как федералните войници — същата армия като твоята — са избивали жестоко жените и децата на семинолите по време на войните с тях. Какво те кара да смяташ, че същите тези мъже няма да се отнесат към бунтовниците така, както и към индианците — като към вредна сган, която трябва да бъде изтребена?

Гневът й явно го вбеси още повече.

— Същите мъже, които са били в онази армия, в момента се сражават на страната на Конфедерацията и ти го знаещ дяволски добре. Когато ми даде дума, нямаше никакви условия, Тия. Моите хора случайно са се натъкнали на теб. Е, твоят брат също е тук по една случайност. Господи, аз те предупредих, че ще му разкрия истината за теб!

— Всичко стана ненадейно — настоя тя, опитвайки се да покрие гърдите си и да стане. Искаше да се махне от този мъж.

Той сложи ръце върху голите й рамене и я натисна надолу.

— Взимам назад думите си, с които изразих недоверието си в способностите ти да съчиняваш истории. Ти си най-добрата актриса, която някога съм срещал, Тия.

— Тейлър! — чу се вик отвън.

Тия се вцепени.

Иън!

В гърдите й се надигна истеричен смях. Иън беше отвън, не, Иън влизаше в палатката. Дали Тейлър щеше да има възможност да му разкаже какво се бе случило? Дали Иън нямаше да убие Тейлър?

— Тейлър, изпратих човек да ти съобщи, че извикаха Брайър при един ранен…

Иън бе в палатката.

Тя беше в леглото. Гола. Тейлър се бе надвесил над нея.

— Тия?

Шокът на брат й пролича в гласа му; гневът, който премина в истинска ярост, заискри в очите му. Отмести погледа си от нея към Тейлър.

— Дъглас, в името на Бога, не знам какво става тук, но ти знаеш и…

Ръката на Иън бе върху дръжката на сабята му.

— Иън! — извика Тия.

Тейлър се изправи с лице към Иън. Той също хвана сабята си.

Тия се уви в завивките и скочи от леглото. Не осъзнаваше какво прави; изтича при Тейлър и обви ръка около кръста му, за да му попречи да извади сабята си.

— Иън, слава Богу! След битката при Олъсти с толкова убити и ранени юнионисти бяхме страшно изплашени. Така се радвам да те видя жив и здрав! Казаха ми, че си извън щата, че са те изпратили пак във Вирджиния. Тази новина все пак ни успокои, защото… защото имаше толкова много убити. Толкова много мъже загинаха. — Тя бъбреше несвързано, а в главата й бе истински хаос. Снижи глас, преструвайки се, че трепери от изпълнилите я чувства. — Всъщност… трябваше да видя Тейлър. Казаха ми, че той е участвал в битката и… ами, трябваше да го намеря. Да се уверя, че е добре.

Иън заплашително стисна челюсти.

— Трябвало е да видиш Тейлър? — процеди през зъби брат й.

— Разбира се… О, Иън, мислех, че си разбрал, че ние двамата се познаваме отпреди.

— Тия, когато си бях последния път у дома, аз те предупредих да престанеш с твоите лекомислени игри! Господи, ти си моя сестра и аз ще те защитя, каквото и да ми струва…

— Иън, кълна се, не съм направила нищо лошо на Коледа. Всъщност нищо лошо не е станало. О, Боже, трябва да те накарам да разбереш. Познавам Тейлър отпреди Коледа. Разбираш ли… ние станахме… нещо повече от приятели.

Брат й се намръщи, но по лицето му премина сянка на смущение.