Хедър Греъм: Триумф

— Ти ги обичаш всички и не се дръж като стар мърморко! — смъмри го Тия. — Ще отидем ли да разрежем тортата?

Джарет погледна към дъщеря си, после отмести поглед към поляната на Симарон, където бе семейството му.

После извърна поглед към гроба на баща си.

„Ако можеше да видиш в какво се е превърнала тази дива земя, татко! Пълна с хора, които я обичат и които ще се грижат за нея и в бъдеще…“

— Какво има, татко? — попита Тия, когато той се забави.

— Просто си мислех колко горд щеше да бъде баща ми — отвърна Джарет. После я хвана за ръката и двамата се запътиха към поляната.

— Надявам се, че си прав — рече Тия, докато вървяха. — Той наистина вярваше в хората. Мисля си, че той може би щеше да се гордее най-много със Сидни. Знаеш ли колко усилено работи тя за избирателните права на жените.

— Какво? — сепна се баща й.

— Татко! Ти много добре знаеш, че жените са равни по интелект на мъжете и… — Замълча, защото баща й избухна в смях. Тия се изчерви. — Е, вероятно ще мине още доста време…

— Е, може би бъдещето не е на мъжете — примирително рече баща й. — Хайде да отидем да похапнем заедно с децата от тортата.

— Знаеш ли колко са на брой?

— Не знаеш колко на брой са внуците ми?

— Е, в къщата има и твои племенници и племеннички… Освен това, струва ми се, че в момента тук с нас има още един внук.

Баща й спря и повдигна вежди.

— Тия…

— Татко, пътуването по поречието на Нил беше много романтично.

— Да, но шест деца? Доколкото си спомням, някога ти не искаше да имаш деца.

Тя се усмихна.

— Плашеха ме смъртта, войната и болката. А сега живеем в мир.

— Това не означава, че няма да има смърт и болка.

— Знам. Но ние преживяхме толкова много заедно… затова повече не се страхувам. Може би в това е смисълът на всичко. — Поколеба се, погледна към поляната, после отново се усмихна на баща си. — Споделям всичко хубаво в този живот с един много специален мъж и той ще бъде до мен, каквато и болка или тъга да ни поднесе животът в бъдеще.

— Ти имаш всичко — кимна Джарет.

— Както и още шестима, с които да го споделя! — засмя се дъщеря му.

Той нежно повдигна брадичката й.

— Твоят съпруг сигурно е много щастлив.

— Така е.

— Моята съпруга и моите деца са били всичко за мен в този живот — каза баща й. — Всичко. И най-голямата ми радост е, че ти също си познала това щастие. Но знаеш ли, ти си права: да вървим да хапнем от тортата, докато децата не са я изяли до трошичка.

И те го направиха.

© 2000 Хедър Греъм

© 2003 Диана Кутева, превод от английски

© 2003 Стамен Стойчев, превод от английски

Heather Graham

Triumph, 2000

Сканиране: ?

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008

Редакция: maskara, 2008

Издание: ИК Бард, София, 2003. ISBN: 954-585-496-0

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9855]

Последна редакция: 2009-10-16 18:16:17

Лейди Годайва (1040–1088), съпруга на Леофопк, саксонски граф на Мърсия, който й обещал да намали тежките данъци, измъчващи поданиците му, ако тя препусне гола на кон през гр. Ковънтри. Благодарното население почтително затворило кепенците на прозорците, само любопитният Том намерил пролука, през която да надзърта, заради което изгубил зрението си. — Б.пр.

Фрайър — монах (англ.) — Б.пр.