Хедър Греъм - Триумф

Грант спечели войната. Той атакува Питърсбърг, докато градът най-после не се предаде.

Пътят към Ричмънд бе открит. Столицата на Юга бе изоставена, а правителството избяга.

Тейлър присъстваше на историческата среща в Апотомакс, в деня, в който генерал Робърт Лий подписа капитулацията на Юга. Тейлър отдаде чест на своя стар приятел, докато последният се отказваше от сраженията и смъртта. Всички присъстващи войници — и от Севера, и от Юга — приветстваха Робърт Лий като един от най-великите генерали, които някога се бяха раждали в Америка. Няколко години се деляха на северняци и южняци. Сега отново бяха американци.

В този ден, в който всичко свърши, Тейлър, Джеси и Иън отново се срещнаха. През следващите дни откриха Брент и Мери. Обаче изминаха още няколко дни, преди да получат заповедите си за уволнение и да се завърнат у дома.

В този момент техният дом бе Симарон — за всички тях. Сидни бе отишла в Симарон наскоро след Коледа. Бе осъзнала, че е направила всичко по силите си за нелегалното прекарване на избягалите роби. Освен това Сидни узна, че майка й и баща й също ще бъдат там.

Джеймс и увеличеното му семейство бяха заминали на север след събитията в Симарон. Време бе семейството да се събере отново.

В средата на април чуха ужасната новина за убийството на Линкълн. Това бе жесток удар. Президентът Джонсън може би не беше лош човек и искаше да се опита да управлява справедливо страната, но Конгресът застана срещу него. Помежду им се разгоря непримирима битка. Самият Тейлър изпитваше болка и горчивина, но не бе изненадан — президентът Линкълн бе предвидил смъртта си. Сега той се бе превърнал в легенда, в един велик човек — нещо, което той самият никога не си бе представял.

Няколко дни по-късно дългото им пътуване към дома най-после приключи. Опитаха се да открият Джулиан в Северна Флорида, където последните войски още не се бяха предали, но разбраха, че той е в Симарон.

Когато пристигнаха в имението, Джулиан ги чакаше в салона.

— Имам нещо за теб — обърна се той към Тейлър. И малкото вързопче, което държеше, внезапно се озова в ръцете на зет му. — Дъщеря. Ако прилича на майка си, очакват те големи неприятности. Роди се в деня, в който узнахме за капитулацията. Тия я нарече Хоуп.

Младият баща пое с треперещи ръце детето си. Но побърза да овладее чувствата си и да го хване по-здраво, изплашен, че може да го изпусне. Бебето имаше черна къдрава коса и огромни, огромни тъмни очи със златни точици.

Тейлър притисна скъпоценната си дъщеря до сърцето си и хукна нагоре по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж.

Влезе в стаята на жена си, коленичи до леглото, а Тия докосна косата му, после зарови пръсти в нея и притегли главата му към гърдите си. Целуна го през сълзи, с любов, с нежност, със страст…

И най-после всички обещания за истинското бъдеще щяха да се сбъднат…

Страната бе разпокъсана, измъчена, опустошена, навеки белязана.

Но мирът бе сключен.

И най-после щеше да започне изцелението. А с него се възраждаше и надеждата.

— Хоуп? — тихо попита Тия.

— Хоуп — кимна той и отново целуна жена си.

Септември 1876 година

Симарон

Джарет Маккензи стоеше в двора на малкото гробище до един стар, изронен от времето надгробен камък. Внезапен пронизителен писък го накара да потръпне, но той се усмихна и поклати глава. Наоколо често звучаха подобни писъци и сигурно още дълго щяха да звучат. Тара го бе предупредила, че ще бъде така, още когато той реши да покани цялото семейство за честването на 4 юли. Така ставаше, когато наоколо имаше толкова много деца. Господи, колко бяха на брой? Те сякаш бяха навсякъде из къщата и поляните.

— Татко!

Тия идваше към него. Беше все така стройна и слаба въпреки петте малки потомци на семейство Дъглас, които двамата с Тейлър бяха създали.

Изминаха толкова много години, а сърцето му все още се изпълваше с особена топлина всеки път, когато виждаше дъщеря си. Дъщерята винаги бе скъпоценна за един баща и двамата със зет му бяха на това мнение, след като след четири момчета се роди Джесика Лин. Джарет обожаваше синовете си и винаги щеше да ги обича и да ги уважава като мъже, в каквито отдавна се бяха превърнали, но дъщеря му…

Лицето й бе пламнало и тя бе леко задъхана. Той я бе наблюдавал как тича с по-малките деца из поляната. Тя бе щастлива да се върне отново в Симарон с децата след дългото пътуване до Египет заедно с Тейлър. На път за вкъщи те бяха спрели в Ню Йорк, а след това бяха разгледали Световното изложение във Филаделфия.