Хедър Греъм - Триумф

Очите й се взираха в неговите, толкова открити, толкова честни. Тя обичаше семейството си. Само ако можеше да обича и него поне наполовина толкова силно…

— Ще ме обичаш, ще ме почиташ, ще ми се покоряваш? — сухо попита той. Не беше й простил, но в момента бяха по-близо до Симарон, отколкото до имението на Елингтън и нямаше смисъл да се връщат.

Тейлър с един скок се изправи на крака, подаде й ръка и я вдигна от тревата.

— Ще яздиш с мен, на моя жребец! — грубо й нареди той. — И ще слушаш каквото ти казвам. За нищо на света не искам да се замесваш в схватки или сражения, ако някой ни нападне по пътя! Не се притеснявай за Блейз — тя ще ни следва, много добре знае пътя до имението.

— Да, ще слушам! — обеща му тя.

Той отново подсвирна. Фрайър, добрият стар боен кон, бе забавил вихрения си устрем, когато господарят му се бе прехвърлил на Блейз. Сега се върна. Тейлър нагласи Тия на седлото и се метна зад нея. Смушка Фрайър и конят отново полетя напред.

Нощното небе оставаше призрачно осветено от зловещата луна. По всичко личеше, че вече наближават Симарон, като подхождаха откъм юг, малко под реката, където се очакваше да бъде организиран първият защитен рубеж. Голямата къща в плантацията внезапно се появи пред тях, осветена от червеникавата луна. На Тия й се стори, че къщата бе опръскана с кръв.

Чу изстрелите още преди да стигнат до имението. Въздухът се огласяше от команди, викове и тропот на ботуши. В далечината войниците вече бяха изградили защитната линия покрай реката. Битката бе започнала. Някъде там ехтяха гърмежи, кънтяха викове, неясни фигури залягаха в окопите.

Иън бе пристигнал с войниците си и те бяха заели позиция зад окопите.

Но в Симарон се виждаха и войници в униформата на Конфедерацията. Тейлър зърна сред тях Джулиан, който крещеше и даваше заповеди.

Сега и бунтовници, и юнионисти се биеха рамо до рамо. А с отряда на Тейлър те вече имаха числено превъзходство. Още един път в тази война цветът на униформата нямаше значение.

Тейлър бе спрян от часовоя в задната част на имението:

— Стой или ще стрелям!

— Аз съм полковник Дъглас! Идвам, за да помагам за отбраната на дома на Маккензи! — извика в отговор Тейлър и скочи от седлото.

В реката бе закотвен военен кораб. Мъжете товареха пушки и оръдия.

Зад гърба си Тейлър внезапно чу как Тия скочи от седлото на Фрайър.

— Мамо! — изкрещя тя и се втурна през поляната.

— Тия! — прогърмя предупредително викът на Тейлър и в този миг той видя Тара Маккензи да пресича забързано поляната към съпруга си. Но бунтовниците се бяха научили да стрелят бързо в тази война. Прогърмяха изстрели.

— Тия! — отново изкрещя Тейлър.

Тия бе стигнала до майка си, хвърли се върху нея и двете паднаха в тревата.

Отново се чу мощен залп.

Тейлър се спусна към нея като вихър. Бунтовниците от кораба явно се готвеха за втори залп.

Тейлър се отпусна на колене до жена си и майка й. Насочи пушката си и започна яростно да стреля, опитвайки се да спечели време, за да премести двете жени извън обсега на обстрела. Почувства погледа й. Наведе се над нея, за да провери зле ли е ранена. Тя протегна ръка и докосна бузата му. После затвори очи.

— Тия!

По рамото й имаше кръв. Той не знаеше дали куршумът бе минал през нея, но поне не беше близо до сърцето. Тара простена и се опита да се изправи.

— Не ставай! — предупреди я той.

В този миг Джарет Маккензи коленичи до него. Появи се и Джулиан.

Джарет повдигна Тара.

— Трябва да ги отнесем в къщата — пресипнало изрече той.

Тейлър започна да повдига Тия. Джулиан приклекна до сестра си и погледна към Тейлър.

— Тейлър, остави на мен. А ти ни прикривай.

Тейлър искаше да бъде с нея. Искаше го повече от всичко друго в този живот. Ала Джулиан бе прав. Джулиан беше лекар, а той — не. Той беше един отличен стрелец.

Ако тя умре, аз не искам да живея!

Мисълта се стрелна само за миг в съзнанието му. Не, нямаше да се остави да го убият. Щеше да сложи край на тази битка. За да може да се върне при нея.

Чу хората си да пристигат след него. Свежи попълнения. Всичко можеше да свърши много бързо, дори имаха бунтовници на своя страна. Понякога дори и в разгара на войната мъжете можеха да осъзнаят кое е добро и кое е зло.

— Тейлър! — кимна му Джулиан. — Дръж тези проклети копелета по-далеч от къщата, за да мога да се погрижа за майка си и сестра си!

Той кимна на Джулиан, изправи се, затича покрай окопите и започна да стреля. Оръжието внезапно прогърмя, разтърсвайки малкия пристан. Навсякъде се посипаха прах и пепел. Тичайки през облака от прах, Тейлър стигна до позицията на Иън. Иън не знаеше какво бе станало с майка му и сестра му и Тейлър реши, че е по-добре да не му казва.