Хедър Греъм - Триумф

Не, Господи! Не можеше да се остави да бъде съблазнен сега. Не можеше да забрави гнева си, не смееше. Отдръпна се от нея и заговори с прегракнал глас:

— Ах, Тия, толкова съжалявам. Вече не съм сигурен какво целиш, но както по всичко личи, си готова отново да се превъплътиш в ролята на любяща съпруга, да ми се отдадеш без никаква съпротива, и безкрайно съжалявам, че сега не мога да се възползвам от пристъпа ти на угризение. Не мога, защото решителната битка тепърва предстои.

— Битка? — Или не знаеше, че имението на баща й ще бъде нападнато от две страни, или просто бе забравила. — Нали ти успя да осуетиш плана на Уиър да нападне имението на баща ми?

— Колко си глупава! Уиър командва само половината от войските в района. Забрави ли за майор Хокинс и неговата милиция? Всеки момент майорът може да атакува Симарон. Не зная дали Иън е наясно с положението, нито дали Джулиан е осведомен за надвисналата опасност. Но ти очевидно си научила отнякъде. Аз може да се окажа единствената надежда за спасение на баща ти.

Тия го изгледа смаяно. И ужасено, помисли си той.

— Мили Боже! Бях забравила, че има още войски. Веднага трябва да се прибера у дома! — извика тя и с все сила се завтече към стълбата.

— Не! Тия!

Нямаше да й позволи да рискува живота си. Спусна се след нея и я хвана за дългата черна коса. Тя извика, но той не обърна внимание, завъртя я в обятията си и впи очи в нейните.

— Никъде няма да ходиш! — твърдо рече той.

— Но баща ми… моят роден дом…

Да, те бяха всичко за нея. А някога сигурно бе вярвала, че Реймънд Уиър е готов да се бие, за да ги защити.

Твоят заклет враг ще се постарае да ги запази за теб — заяви Тейлър с горчива нотка в гласа.

— Не, моля те, нека да дойда с теб! Моля те, Тейлър, кълна ти се, това е толкова важно за мен, че…

— Не ми обещавай нищо повече. Тия, защото се уморих да гледам как нарушаваш всичките си обети.

— Но мога да ти се закълна, че…

— Тази битка ще бъде на живот и смърт и никак не ми се иска някоя от воюващите страни да те залови и да те използва за размяна на военнопленници.

— Моля те! — извика тя.

Не, не… не! Не можеше да й позволи да отиде там. Тя бе готова да умре, за да спази семейството си или Симарон. Отвори уста, за да й го каже, но чу стъпки на долната площадка. Хората му идваха за нея.

— Господа, заведете жена ми на кораба. Никой няма да се изненада, ако в затвора „Олд Капитъл“ се появи още един представител на фамилията Маккензи.

Един от войниците се изкашля смутено.

— Госпожо Дъглас, ако сте готова…

Тия сведе глава и се отдръпна от Тейлър.

„Сега навярно тя ме мрази“ — помисли си той. И отново го обзе безумният копнеж да я притисне до себе си, да забрави за всичко.

— Не!

Пусна я.

Тя отново се втренчи в него.

— Не! — тихо промълви тя, но в следващия миг изкрещя все сила: — Не!

Той бе забравил на какво бе способна, колко бе бърза, гъвкава и решителна. Тя се извъртя с такава сила и ярост, че изхвърча покрай него и войниците, които щяха да я отведат.

Втурна се надолу по стъпалата. Тейлър изруга, защото досети, че Блейз вероятно е отвън. Когато пристигнаха, забравил да отведе кобилата.

— Полковник, сър, съжалявам! Ще я хванем! — изкрещя един от мъжете.

— Не, няма да можете. Аз едва ще успея — ядно изрече Тейлър. — Кажи на Райли да остави затворниците с капитана и да препусне с все сили към Симарон след мен.

Изскочи от къщата точно когато Тия се мяташе върху седлото на Блейз. Очите й за миг срещнаха неговите.

— Хайде, момичето ми, откарай ме у дома! — пришпори Тия кобилата и я смушка припряно.

Тейлър свирна на Фрайър, метна се на седлото и полетя след нея.

Земята сякаш трепереше под копитата на коня му. Язди във вихрен галоп около десет минути, преди да я стигне. Изкрещя й да спре, но тя или не го чу, или не пожела да се подчини. Жребецът му се изравни с Блейз и той скочи на седлото зад нея, улавяйки я в прегръдките си. Тя се изви на седлото, завъртя се и двамата се озоваха на земята. Тейлър я притисна с цялото си тяло. Тия се бореше като побесняла тигрица.

— Моля те, Тейлър, в името Божие, имай милост към мен…

Той се взря в лицето й с искрящи от ярост зеници и Тия внезапно си спомни, че точно на това място, на тази пътека, те се бяха срещнали за пръв път. Тогава започна тяхната любов.

— Моля те, моля те! — разгорещено повтори младата жена. — Отведи ме у дома! Трябва да бъда там. Ще ти се подчинявам във всичко! Ще бъда послушна! Ще престана да яздя, сама ще се предам в „Олд Капитъл“, сама ще си надяна примката на врата, кълна се, Тейлър, моля те, аз ще…