Хедър Греъм - Триумф

Тейлър измъкна сабята си и я опря о гърлото на Реймънд.

— Спри! Веднага спри! — изпищя ужасената жена.

На Тейлър му се стори, че тя е в шок. Продължи да държи върха на острието, опряно до гърлото на Уиър. Впи поглед в Тия. Тя също се втренчи в него. Очите й заблестяха като големи черни езера.

— Аха, като че ли най-после успях да привлека вниманието ти — ледено процеди Тейлър. Най-после успя да заговори тихо и подигравателно. Успя да овладее и треперенето си, което едва не замъгли разума му. — Съжалявам — продължи той, — но тази малка и очарователна авантюра май стигна прекалено далеч. Полковник Уиър, ако обичате, станете внимателно от леглото.

— Дяволите да те вземат, Тейлър Дъглас! Ще платиш с главата си за всичко това! Кълна ти се! И как се вмъкна тук?

— През вратата, сър.

Тейлър усети върху себе си погледа на Тия. Помисли си за огромните й очи, стаили в тъмните си дълбини толкова тайни, лъжи, истини. Завъртя върха на острието. Притисна го между гърдите й. Тя беше толкова красива, толкова царствена, докато се взираше с широко отворените си очи в него. Не можеше да понася да я гледа да лежи в това легло, където — макар и за кратко — беше с Уиър.

— Ставай, Тия. В името на Бога, облечи някакви дрехи. До гуша ми дойде да те намирам гола навсякъде, където отида, освен, разбира се, в нашето брачно легло.

— Във вашето брачно легло! — повтори смаяният Реймънд.

— А, бедничкият, ти навярно си най-изненаданият в цялата тази история. Това би могло да ти спаси живота. Досега те мислех за почтен мъж, макар и фанатик. Но да, аз наистина казах „брачно легло“. Не ме ли чу? Макар че ми е много тъжно да го призная, тази лейди лъже и мами. Тя за никого не може да се омъжи, понеже вече е женена. Но си остава хитра и лукава като лисица — такава си беше още от деня, в който я видях за пръв път. И е готова всичко да жертва за преуспяването на Юга. Не се уморява да играе своите игрички! И всичко в името на каузата на южняците, нали така, Тия?

Очите й сякаш избухнаха в черен пламък. Никога не е била страхливка. Хвана върха на острието, захвърли сабята и скочи от леглото. Очите й излъчваха смайваща гордост и високомерие. Затърси дрехите си в полумрака на стаята и бързо се облече.

— Тия? — внезапно попита Уиър. В гласа му имаше болка и тъга. Уиър я обичаше, наистина я обичаше, помисли си Тейлър. — Омъжена ли си за него?

— Да — отвърна тя.

— Но защо тогава дойде при мен тази нощ? — извика той. Егото му имаше нужда да вярва, че тя е дошла при него, защото винаги го е желала, без значение какво бе казала или направила.

Тия вирна брадичка.

— Ти се готвеше да атакуваш Симарон — рече тя със студен и изпълнен с горчивина глас. — И да убиеш баща ми.

Реймънд поклати глава.

— Баща ти… не, Тия. Исках само да завзема имението. Нищо повече.

— Това не е истина! — Тейлър нямаше представа как го бе узнала, но Уиър не можеше да я заблуди. — Баща ми щеше да бъде убит, разстрелян или обесен!

— Щях да пощадя живота му… заради теб!

Тейлър наистина не можеше да издържа повече.

— Колко трогателно — прекъсна го Тейлър. Дори характерният му провлечен южняшки говор не успя да прикрие раздразнението му. — Кажи ми. Тия, това обяснение за него ли беше, или за мен?

— Тейлър, ти се държиш като истински негодник! Не разбираш нищо! — изкрещя тя.

Реймънд внезапно се хвърли към сабята си, която лежеше на пода, но Тейлър бе по-бърз и сложи крак върху дръжката.

С мъка успя да овладее желанието си да прониже съперника си. Изрита яростно сабята в другия край на стаята и притисна отново острието на своята към гърлото на Уиър.

— Тейлър! — извика Тия и най-после се осмели да погледне съпруга си в очите. — Не го… не го убивай. Моля те!

Той се втренчи в нея, опитвайки се да се овладее.

— Моля те, недей — простичко добави тя.

Той отвърна на погледа й. Припомни си, че бе дошъл да предотврати убийство, а не самият той да се превърне в убиец.

Обърна се към Уиър.

— Нямам намерение да ви убивам, сър. Ние всички се изтребваме в битките, но аз не съм хладнокръвен убиец. Макар че съм способен да заколя всеки мъж, покачен върху някоя блудница, дори и тази блудница да е моята собствена жена.

— Наричай ме както искаш — разкрещя се тя, — но знай, че животът ти е изложен на смъртна опасност! Долу има около стотина войници, които чакат заповед, за да нападнат имението на баща ми…

— Не, Тия, опасността отмина — успокои я Тейлър и отново насочи погледа си към нея. — Мъжете долу бяха заловени. Нападнахме ги от засада. Всичко стана много бързо и много изкусно, ако мога да се похваля. Няма нито един убит, полковник — обърна се той към Реймънд Уиър.