Хедър Греъм - Триумф

Тя никога не би позволила някой да нападне Симарон, без да се опита да му попречи.

Как, по дяволите, щеше да издържи, докато се добере дотам?

Есента на 1864 година.

Крайбрежието на Западна Флорида, в околностите на Тампа Бей.

Тази нощ небето бе странно притъмняло. Надигащата се в далечината буря хвърляше пурпурни отблясъци сред сивеещия хоризонт. Малък облак засенчи за миг луната и тя заблестя със странно червеникаво сияние. Когато наближи Елингтън Манър, Тейлър вдигна ръка, за да даде мълчалив знак на мъжете зад себе си. Откъм задната част на имението се чуваха мъжки гласове. Един войник пазеше къщата отпред.

Тейлър даде знак на Райли, че ще обезвреди войника. След това по негов сигнал останалите трябваше да заобиколят къщата. Райли кимна. Тейлър слезе от Фрайър, наведе се ниско и крадешком се приближи към къщата откъм северозападната й страна. Пазачът дори не погледна в неговата посока. Тейлър прескочи парапета на верандата, застана зад часовоя и опря дулото на колта си в тила му.

— Тихо, войниче. Условията в някой затвор на Севера може би ще ти се сторят по-приемливи, отколкото това, което те очаква много скоро в гражданското опълчение, а със сигурност е за предпочитане пред това, което ще те сполети, ако мръднеш или издадеш звук.

Войникът вдигна ръце, че се предава.

— Уиър сам ли е в къщата? — тихо попита Тейлър.

— Не, сър.

— Кой е с него?

— Госпожица Маккензи.

Тейлър едва не изтърва оръжието си.

— Какво?

— Госпожица Маккензи, сър, госпожица Тия Маккензи. Едно местно момиче, стара приятелка на полковника. — Гласът му прозвуча ужасено и Тейлър осъзна, че неволно бе притиснал по-силно дулото на пистолета в тила на войника.

Отпусна леко пръсти, за да даде възможност на младежа да говори.

— Какво прави тя там?

— Не знам…

Тейлър отново притисна дулото.

— Какво прави тя там?

— Дойде да се омъжи за полковника.

— Да се омъжи ли?

— Само че той не може да се ожени за нея, тъй като тук няма свещеник.

— Но тя все още ли е в къщата?

Младежът си помисли, че сигурно след миг ще умре.

— Да! — успя да изрече той.

— И какво прави там?

— Ами, сър, мисля, че се опитва да го съблазни.

Тейлър имаше чувството, че плътта му изгаря, сякаш душата му бе избухнала в бялата светлина на яростта. Опита се да запази самообладание. Удари силно войника по главата. Бунтовникът се строполи на верандата, без да издаде нито звук. Тейлър се надяваше да не го бе ударил прекалено силно. Не искаше да убива нещастника само задето му бе съобщил тази ужасна вест. Наведе се, притисна пръст до гърлото на войника и усети пулса му. Младежът беше жив.

Тейлър искаше да се втурне в къщата, но все още не можеше, макар че едвам се удържаше. Това бе неговата мисия. Той бе отговорен за тези мъже и проклет да бъде, ако позволи да го изненадат неколцина бунтовници, които биха се из: плъзнали от кордона, след като веднъж той се озове в къщата, за да се изправи лице в лице срещу Уиър.

Изправи се и махна на Райли да се приближи с войниците. Както предварително бе решено, мъжете се разделиха и заобиколиха къщата. Когато се разпръснаха като ветрило, те чуха разговора на бунтовниците.

— Продължавам да твърдя, че това не е правилно! — оплака се един редник, който пристягаше седлото. — Искам да кажа, че в щата има достатъчно янки, а ние ще нападнем един от нашите?

— Защото никой янки не е такова голямо зло, колкото един южняшки предател! — отвърна един от мъжете, който пъхаше пушката в калъфа, окачен на седлото на коня му. — Полковник Уиър обясни, че това може би е най-важната работа, която ще свършим в тази война — да унищожим Маккензи. Със своите приказки, че отделянето на щата от Съюза не е правилно и че е неморално да притежаваш роби, Маккензи забива нож право в гърба на щата. Когато го обесим, това ще бъде предупреждение към бъдещите предатели, които мислят и чувстват като него, но притежават достатъчно разум, за да си мълчат. Така ще знаят какво ги очаква, ако предадат Юга.

— Направил ли е нещо, или е предател само на думи? — попита първият мъж.

— Той е предател на всичко, за което се борим! — прогърмя гневно гласът на втория.

— Аха, като правото свободно да изразяваш мнението си, Така ли, Луис?

Тейлър бе чул достатъчно. А и не разполагаше с много време — Тия бе в къщата с Уиър. Неговите хора бяха заели позиции от двете страни на къщата. Някои се бяха промъкнали зад обора, за да се уверят, че там е врагът. Тейлър прецени, че наоколо има около шестдесет и пет вражески войници. Неговият отряд наброяваше тридесет души — това бе всичко, което Шеридан можеше да му отпусне, но всички бяха опитни разузнавачи. Вече бяха заобиколили безшумно врага си. Време бе да го пленят, при това бързо.