Хедър Греъм - Триумф

Уиър се втренчи в него.

— Значи и мен няма да убиеш. Тогава какво следва? — попита Реймънд.

— Моите хора сега ще дойдат, за да ви отведат, така че по-добре се облечете.

Реймънд кимна и посегна към ризата и мундира си. Тъкмо намяташе мундира, когато на прага се появиха Райли и още един от хората на Тейлър — Върджил Грей.

— Към кораба ли да потегляме, полковник? — попита Райли.

— Да, лейтенант Райли. Капитан Максуел ще ви поведе на север. Ще ме чакате долу с конете, когато е готова охраната на пленниците.

— Сър? — почтително козирува лейтенантът към Реймънд.

Уиър погледна Тия и елегантно й се поклони. Тя се взираше в него, докато Върджил щракна белезниците около китките му. После той се обърна към Райли и Грей и излезе от стаята.

Тия и Тейлър останаха сами. Съпруг и съпруга. След толкова дълга раздяла.

След всичко случило се през тази нощ!

Тя остана скована и безмълвна. Не можеше да го погледне в очите. Но въпреки всичко не молеше за прошка, не се опитваше да обясни, не продумваше и дума…

Той внезапно се озова до нея. Повече не можеше да се сдържа. Сграбчи я за раменете, а пръстите му се впиха в плътта й.

Погледите им се срещнаха. Тейлър се чувстваше така, сякаш бе обзет от всички демони на ада. Искаше да я удари, да я повали на колене. Не! Отблъсна я. Тази нощ го чакаше още работа.

Остана така цяла вечност, борейки се с гнева, бушуващ в гърдите му. Искаше просто да я притисне в прегръдките си. Накрая успя да се отдръпне. Беше дошло време, когато не смееше да се довери нито на нея, нито на себе си, нито на бъдещето.

„Върви си — каза си той. — Нека хората ти я отведат в затвора. Трябва да отидеш в Симарон, докато все още съществува Симарон“.

Но в този миг тя внезапно се раздвижи. Спусна се след него и го настигна на стълбите. Заобиколи го и застана с лице към него. Той видя болката в очите й, чу мъката в гласа й.

— Тейлър, аз… аз… аз не бях на себе си от страх, защото узнах, че те се канят да убият баща ми.

— Отдръпни се от пътя ми. Тия — просто отвърна той.

— Дяволите да те вземат, Тейлър! Дойдох тук, бях длъжна да дойда, за да го спра. Не разбираш ли това, нищо ли не разбираш?

Думите рукнаха като поток от устата му — саркастични и жестоки. Удряха я като камшик със страданието, което извираше от тях.

— Разбирам само, любов моя, че си искала да спиш с друг мъж, че си способна да ми изневериш. Е, какво пък, Уиър е сред най-добрите офицери на южняците, нали? Истински плантатор, който много добре си подхожда с красавицата от имението Симарон. С една дума, кандидат, когото можеш по-малко да обичаш за цял живот. Колко удобно и за двете страни.

— Не, аз…

— Не? — предизвикателно я изгледа той. Колко пъти досега тя бе защитавала Уиър пред него?

— Да, ти знаеш, че… някога ние бяхме приятели. Но аз… моля те! — прошепна тя.

Сърцето му се сви, сякаш ледени пръсти го сграбчиха безжалостно. В тази едничка дума се съдържаше толкова много. Толкова много се криеше в начина, по който го гледаше…

Той протегна ръка и нежно я погали по бузата.

— Молиш ме? За какво ме молиш? Съжаляваш ли, страхуваш ли се? Или се опитваш да съблазниш и мен? Е, може би няма да се окажа чак толкова лесна плячка, защото знам каква е стръвта, защото познавам прелестите, които ще ми предложиш, защото вече съм залагал на тази игра и съм платил доста скъпо. Когато те видях тази нощ… досещаш ли се какво бе първото, което ми хрумна? Сигурно си мислиш, че съм искал да те удуша, да те смажа от бой. Е, да, признавам си, и това ми мина през ума. Когато се намесят гордостта и емоциите, мъжете винаги прибягват до насилие. Но си помислих за нещо повече. Да ти подрежа перата. Да подрежа абаносовочерните ти къдрици, да те оставя късо подстригана, без луксозен тоалет, сякаш си… гола, макар че това не е точната дума в случая. Какво ще стане, ако отрежа прекрасните ти коси? Ще можеш ли да съблазняваш мъжете, като се оправдаваш, че всичко е само за да спасиш семейството си или нацията? Най-добре ще е да те окова във вериги, докато не свърши войната. Да, точно така ще постъпя сега, а по-късно ще мисля какво да те правя.

— Аз… аз никого не съм съблазнявала. Аз… — В тъмните й очи заблестяха сълзи. — Аз не съм блудница, Тейлър! — прошепна тя.

В думите й се преплитаха болка и тъга. И той осъзна, че целият трепери от облекчение, че тя е в безопасност. Радостен бе, че тя иска да го накара да й повярва.

Той внезапно пристъпи към нея и я притегли в прегръдката си. Целуваше я грубо, с яростта, обзела душата му. Докосна косата й, плътта й, вкуси сладостта и страстта на устните й. Той я обичаше, обичаше я толкова много въпреки всички клетви, че никога повече няма да обича. Не искаше нищо друго, освен да бъде с нея, да я държи в прегръдките си и да забрави. Да я люби тук и сега, без значение дали светът се сгромолясваше край тях.