Хедър Греъм - Триумф

— Прикривай ме с преграден огън! — извика Тейлър. — Аз ще отида при оръдието!

Иън го разбра. Ако Тейлър успее да обезвреди оръдието, най-главната заплаха ще бъде отстранена. Иън му кимна и изкрещя няколко заповеди към хората си.

— Внимавай да не попаднеш под нашия огън!

Откъм брега се раздаваше непрекъснат тътен от пушките на моряците от борда на кораба и от слезлите на брега пехотинци. Тейлър свали ботушите и мундира си и се промъкна под полуразрушения дървен пристан. Гмурна се във водата.

Чуваше свистенето на куршумите над реката. Гмурна се още по-надълбоко и доплува до катера. Видя, че защитниците си бяха свършили добре работата.

Лодката бе пълна с трупове. Тейлър пресече безшумно палубата към единственото оръдие. Когато артилеристът отиде да зареди оръдието, Тейлър замахна с юмрука си и го стовари с все сила върху темето му. Мъжът падна. Вторият артилерист измъкна пистолета си, готов за стрелба. Тейлър сграбчи ръката му, изви я и пистолетът издрънча върху палубата. Появи се още един моряк с кама в ръка. Тейлър отскочи и мъжът връхлетя върху дървения парапет. Тейлър го хвърли през борда. Чу някакъв звук зад себе си и се обърна. Челото му бе оросено от пот и вече губеше сили. Четвъртият бунтовник сигурно щеше да го прониже със сабята си, но се олюля и падна прострелян от куршум, долетял откъм брега.

Тейлър бързо зареди оръдието и запали фитила. След секунди се гмурна във водата и заплува с все сила. Беше още под водата, когато чу експлозията. Надигналата се вълна го тласна към брега, но после го всмука назад. За миг си помисли, че ще потъне, но успя да изплува на повърхността, доплува до брега и се просна върху насипа.

Остана да лежи в нощта, усещайки мокрия пясък под себе си. Пое дълбоко дъх и отвори очи. Един непознат войник от Конфедерацията се бе надвесил над него. Мъжът се усмихна и му протегна ръка.

— Полковник, сър, никога не съм виждал нещо толкова забележително! А казват, че ние, южняците, сме по-добри войници и по-добри стратези!

Тейлър го изгледа за миг. После се усмихна с облекчение.

— За нещастие, сър, през по-голямата част от времето наистина сте такива. Ако не бяхте толкова дяволски добри, тази проклета война отдавна да е свършила.

— Позволете ми да ви помогна да станете, сър — рече войникът. Тейлър видя, че единият му крак е дървен. — Казвам се Лиам, сър, на вашите услуги.

Тейлър се изправи и се обърна към мъжа. Корабът в реката продължаваше да гори сред кълбо от червено сияние, издигащо се в нощта. Наоколо тичаха мъже, оглеждаха ранените, преценяваха ситуацията.

— Свърши ли се? — попита Тейлър.

— Да.

Тейлър кимна и затича през поляната към къщата. Изкачи на един дъх стъпалата. Озова се в коридора и се втурна задъхано в салона.

Първо видя Тия. Бледа като призрак, тя лежеше на викторианския диван. Беше покрита с одеяла и не помръдваше. Една негърка стоеше до нея.

Той прекоси стаята. Сърцето му сякаш бе заседнало в гърлото. Погледна към негърката и седна до жена си.

— Тия…

Очите й се отвориха.

— Тейлър? — прошепна тя.

— Тук съм. — Той пое ръката й. — Всичко свърши, Тия, всичко свърши. Баща ти е в безопасност. Симарон също е в безопасност.

Тя стисна ръката му.

— Ти си в безопасност — едва чуто промълви. Очите й отново се затвориха.

— Тия!

— Тя е добре! — разнесе се глас откъм вратата. Джулиан се бе върнал. — Раната е чиста, Тейлър. Улучена е в рамото. Ако куршумът не бе попаднал в нея, майка ми можеше да е мъртва. Навярно ще й остане грозен белег, но когато всичко това свърши, всички ще имаме грозни белези — и по телата, и в душите.

— Но тя е в безсъзнание! — тревожно рече Тейлър.

— Заради лауданума. Дадох й го, за да не я боли, докато я шия. Освен това ме подлудяваше с настояването си да види майка ни. Нали познаваш съпругата си?

Да, той добре познаваше съпругата си. Освен това щеше да го подлуди завинаги с независимия си дух, смелостта и решителността си.

Но нали всъщност затова я обичаше толкова много.

Три дни по-късно Тейлър се разхождаше покрай буйния поток, който пресичаше горите в имението на Маккензи. Джулиан му бе казал, че Тия обичала да идва тук.

— Това е като фамилно място за размисъл — поясни той и хвърли поглед към по-големия си брат. — Всъщност веднъж, докато гледал във водите му, Иън открил Алайна.

— Много смешно, малки братко — изсумтя Иън.

— Малък ли? Мисля, че съм с един сантиметър по-висок от теб! — възмути се Джулиан.