Хедър Греъм - Триумф

Тейлър скочи, издърпа Тия и я избута зад гърба си. Уиър имаше надмощие. Тейлър не беше въоръжен.

— Здравейте, полковник — презрително изрече той. — О, госпожице Маккензи… моля да ме извините, госпожо Дъглас. Омъжили сте се за него, но дойдохте при мен. Добре, добре.

— Как се добра дотук, Уиър? — попита Тейлър.

— О, Дъглас! Изглежда си въобразяваш, че си единственият мъж на тази земя, който познава горите, реките, океаните… аз съм израснал тук, червенокожо копеле. Във вените ми не тече дивашка кръв, която да ме превърне в блатен плъх, но това не ми попречи да се освободя от въжетата, да се хвърля в океана и да доплувам до брега, за да дойда тук.

— Значи си избягал от кораба — обади се Тия.

— Любов моя! — възкликна той. — Нищо не може да ме задържи далеч от теб. След като веднъж съм вкусил от онова, което ми бе предложено… е, гладът ми само се разпали още повече.

— Реймънд Уиър, ти смяташе да убиеш баща ми. Аз те презирам и ненавиждам!

— А ти, Тия, не си нищо повече от уличница, пропаднала курва — процеди Уиър. — Не се тревожи. Вече не те обичам, Тия. Когато свърша с теб, ще бъдеш плячка на войниците, които с радост ще ти се насладят!

— Ако още веднъж наречеш съпругата ми курва, Уиър, ще те убия — проговори Тейлър.

Гласът му бе спокоен и уверен, ала вътрешно бе изтръпнал от напрежение. Глупак. Какво, по дяволите, ще прави? Уиър държеше зареден пистолет в ръката си.

— Дъглас! — възкликна Уиър. — О, Господи, колко те презирам! Искаш ли и тя да умре? Ако не, отдръпни се от нея. Няма да те убия, Тия. Само ще направя така, че да ти се иска да си мъртва. Мислиш си, че ще ти се размине, след като се подигра така с мен? Мислиш си, че щом са пленили хората ми, аз ще се оставя най-покорно да ме отведат в затвора и ще забравя? О, не, любов моя. Искаш да бъдеш част от тази война? В такъв случай ще ти се наложи да платиш цената.

— Тази война е загубена! — избухна Тейлър. — Откажи се, Уиър. Югът, който ти познаваш, е мъртъв, завинаги си е отишъл и никога повече няма да се върне.

— Никога! — пламенно заяви Уиър. — Югът е вкусът и усещането, той е честта…

— Да! Югът може да бъде вкусът и усещането за всичко красиво, честта и изтънчеността. Но ти и такива като теб ще му отнемат всичко това. Можеш ли да се наречеш почтен човек? — хрипливо попита Тейлър.

— Ти не разбираш. Изисква се голяма смелост, за да убиеш Маккензи, когато останалите нямат силата или куража да изтръгнат усойницата от нашето гнездо на честта! А сега… Тия! Ах, Тия! Ти красива и измамна малка блуднице, ела при мен.

Тейлър имаше само един шанс. Може би глупав, но единствен.

Отблъсна силно Тия от себе си, чу смаяния й вик и хвърли шепа пръст в очите на Уиър. Уиър изруга и вдигна ръка към очите си.

Тейлър се хвърли върху него. Стисна китката му и я изви, опитвайки се да измъкне пистолета.

Прогърмя изстрел. Реймънд Уиър се вцепени. Тейлър погледна в очите му, които бавно се изцъкляха.

Пистолетът му падна на земята. Куршумът едва не бе уцелил Тейлър. Беше заседнал дълбоко в главата на Уиър, пронизвайки го смъртоносно, както той бе възнамерявал да простреля Тейлър.

— Тейлър!

Тия изкрещя името му. За миг се озова до него, в прегръдките му. Той я притисна към гърдите си и двамата дълго останаха така.

Едва ли скоро щеше отново да се наслаждава на красивата гледка край потока.

Ала първо щеше да люби жена си.

Войната го бе научила колко ценен и крехък е човешкият живот.

А този ден бе получил най-запомнящия се урок.

Същата нощ тя го докосва и милва с нежност, каквато никога досега не бе познавал в живота си. А той я люби със страст и жар, ненаситно и всеотдайно.

Прекарваха заедно колкото се може по-дълго и всяка нощ се любеха.

Всеки миг той благодареше на Бога, че я има.

Някой ден щяха да имат истинско бъдеще, но…

Времето, както и животът, бе скъпоценно и изтичаше прекалено бързо.

И двамата го знаеха. И ценяха всеки миг, който споделяха. Докосваха се, разговаряха, обичаха се със страст и нежност…

Войната още не бе свършила.

Много скоро той трябваше да замине.

Във Флорида имаше още едно сражение — през януари 1865 година, в което южняците победиха. Джулиан писа на Тейлър, че са празнували тази малка победа, но войната бе изгубена. Бяха загинали прекалено много мъже. Много от войниците искаха да дезертират, някои дори го направиха. Имаше и такива, които не можеха и трябваше да преживеят всичко до горчивия край.

В речта си по случай встъпването като президент за втори мандат Линкълн заяви, че иска мир, а не наказание. Искаше да приветства Юга със завръщането му в Съюза. „Към никого няма да проявим злонамереност, за всички ще има справедливост!“ — заяви той със свойствения си плам и красноречие.