Хедър Греъм - Триумф

— Но…

Някой се изкашля отвън пред палатката и Хенсън извика:

— Полковник, тук съм с отец Рафаел.

Тейлър й подхвърли бялата си риза.

— Облечи я.

Тия навлече ризата с треперещи ръце, усещайки пронизващия му поглед. Не очакваше ризата на Тейлър да скрие цялото й тяло и да изглежда отстрани, че е облечена в белоснежна рокля, почти като булчинска, може би защото не беше преценила колко по-висок от нея бе Тейлър Дъглас.

— Готово. Настъпи часът на истината — промълви той.

— Не може ли…

— Да те спася? — остро попита той. — Да, мога.

— Нямах предвид това. Исках да кажа… не може ли да се получи, да стане истина…

Той замълча за миг.

— О, да, може да се получи и да стане наистина. Освен това ще бъде законно — тихо додаде. — Но нямаме много време.

— Извикай ги.

Тейлър излезе от палатката. В миг й се прииска да пропълзи под платнището и да изчезне. Но не можеше да помръдне…

Той отново влезе в палатката. Сам. Втренчи се в нея. Тия потръпна от гнева, стаен в златистите му очи.

— Чакаме сержант Алън. Още няколко секунди отсрочка! Време за размисъл! Освен това наистина ви правя огромна услуга, госпожице Маккензи.

Зъбите й затракаха.

— Не си длъжен да…

— Да, разбираш ли, точно там е работата — длъжен съм. Ти ме забърка в цялата тази каша. Аз не съм забравил, че наруши обещанието си. Омъжи се за мен и аз се кълна, че ще те убия, ако отново го нарушиш.

Лицето й пламна.

— Ти не разбираш. Аз нямах намерение да…

— Никакви извинения или условия. Омъжи се за мен, но те предупреждавам, че това не е игра.

— Не разбирам…

— Лъжеш, знаеш, че лъжеш.

Тия поклати глава. В гърдите й внезапно се надигна вълна на гняв и страст.

— Да, аз наистина излъгах, но ти прие лъжата ми. Не е нужно да продължаваме.

— Нужно е, освен ако не искаш кръвта на брат ти да ти тежи на съвестта.

— Иън е много добър със сабята.

— Все още имаш време да му кажеш истината. Той завари сестра си гола в моята палатка. Дългът и честта му повеляват да поиска удовлетворение от мен. Той може да е добър със сабята, но аз съм отличен. Рискът е за твоя сметка. Наистина е жалко, че един мъж трябва да умре заради твоето безразсъдство, но какво да се прави.

Тя почувства как златистите му очи я пронизаха като нож. После той излезе. Върна се с Хенсън, още един редник и един мъж с бяла якичка. Дори и да бяха изненадани от ситуацията, мъжете не го показваха.

— Отец Рафаел, това е Тия Маккензи, сестрата на Иън. Тия, да ти представя отец Рафаел. А тези господа са сержант Хенсън и сержант Алън. Двамата са моите най-добри войници и са много дискретни.

— Госпожице — поклони се Хенсън и смутено се усмихна. — Радваме се да се запознаем с вас. Още повече се радваме, че полковникът отново ще има съпруга.

— Благодаря ти, Хенсън — прегракнало изрече Тейлър.

Сержант Алън бе слаб младеж — приличаше на счетоводител, случайно попаднал в тази война. Той не каза нищо, но също й се усмихна.

Отец Рафаел бе белокос французин.

— И двамата ли желаете този съюз?

— Да, отче — веднага заяви Тейлър.

Заради тази лъжовна клетва ще горя един ден в ада, мислено се укори Тия, ала това не й попречи да откликне машинално, като ехо на клетвата на Тейлър Дъглас:

— Да, отче.

— Отче, моля ви, нека да не протакаме ненужно церемонията — припомни му Тейлър.

Свещеникът се изкашля смутено и започна да чете от Библията, която носеше със себе си. Тейлър застана до Тия, както се полагаше според църковния обред.

Облечена съм само с една бяла мъжка риза. Това не е венчална рокля! Как мога да се венчавам с ризата на един враг, при това във вражеския лагер…

Разбира се, не й се полагаше да получи изящна венчална златна халка. Нямаше изящен пръстен, който младоженецът да надене на пръста й; Тейлър й даде пръстена си, който бе получил при завършването на военната академия „Уест Пойнт“ като го пристегна с малка телчица, за да стане на пръста й.

Всички слова бяха произнесени. Младоженката подписа всички документи, които й поднесе отец Рафаел. Веднага след това той и двамата сержанти, изпълняващи ролята на свидетели, побързаха да напуснат палатката.

Когато всички излязоха, тя продължи да стои на мястото си като вцепенена, боса, облечена само с неговата риза, трепереща, свела поглед, шепнеща унесено:

— Господи, искам да умра… Само това искам, да потъна в земята от срам и да умра още в този миг!

Ала той нямаше никакво намерение да й позволи да извърши още някаква глупост. Затова побърза да посегне към брадичката й и да й заяви гневно в лицето, по което вече се стичаха първите сълзи: