Хедър Греъм - Триумф

— Не, не, Иън! Не е необходимо да ни напускаш! — извика Тия, изпаднала в паника при мисълта, че я очаква първа брачна нощ. Освен това бе трогната от прочувственото слово на брат си, когото винаги бе обичала горещо. Думите му и накараха да се замисли по-дълбоко за всичко, което се случваше около нея. Спомни си онзи ден, когато брат й предизвика истински скандал на едно празненство, когато за всеобща изненада се появи със съпругата си, за която никой нищо не знаеше. А после започна войната и цялата страна бе залята от насилия. Алайна също като нея подкрепяше Юга и се надяваше, че съпругът й ще напусне армията на Севера…

Обаче той продължи да се сражава за юнионистите.

— Моля те, Иън, остани при нас — меко го подкани тя. Той се усмихна и повдигна брадичката й.

— Ще ти се обадя утре сутринта, сестричке, макар че няма да мога да остана за дълго при вас. Но ти обещавам, че пак ще се срещнем.

Тия отчаяно искаше да го прегърне толкова силно, че той никога да не се отдели от нея.

Ала в следващия миг осъзна, че нямаше право да иска това от него.

— Ще те изпратя, Иън — обади се Тейлър и се усмихна на Тия.

От неговата усмивка обаче едва не й прилоша, защото й заприлича на усмивка на изгладнял алигатор, дебнещ жертвата си.

— Чудесно! — отвърна Иън. — Нали имаме да обсъждаме още нещо по военните въпроси.

Не можеше да го остави да си тръгне толкова рано. Хвърли се в обятията на брат си и се притисна с все сила към него.

Той я целуна по бузата, после се освободи от ръцете й, пристегнати около врата му.

— Лека нощ, сестричке! — пожела й той.

Излезе навън заедно с Тейлър. Тия нервно закрачи в палатката. По едно време погледна с копнеж към платнището в дъното. Знаеше, че само на няколко метра започва боровата гора, с нейните потоци, падини и възвишения и десетки тайни пътечки, водещи на юг и на запад, водещи към нейния роден Симарон.

— Госпожо Дъглас!

Сержант Хенсън беше застанал пред входа на палатката и викаше силно. Тя изведнъж осъзна, че викаше нея.

— Да?

— Идвам само да почистя палатката, госпожо — заяви той още с влизането си. — Трябва да прибера всичко от масата за вечеря.

— О, да… благодаря ви — промърмори Тия.

Той й се усмихна и се зае със задълженията си на ординарец. Действаше доста бързо, явно бе много опитен.

— Съжалявам, че ви причинявам безпокойство — рече тя.

— Въобще не ме безпокоите, госпожо. Понякога другите офицери водят жените си в лагерите. Например някои от началниците ни, които са от Сейнт Огъстин, ги канят тук, понеже разстоянието не е голямо… Полковник Брайър е дошъл чак от Ню Йорк, но това, изглежда, не пречи на съпругата му да го посещава тук, във Флорида. Тя издържа на всички артилерийски обстрели на конфедеративните сили. Между нас казано, зад гърба й я наричат дъртата тиранка, но тя не им обръща внимание!

— Това говори много добре за нея! — изръкопляска Тия.

Сержант Хенсън се ухили и побърза да напусне палатката. Тия се обърна и отново загледа с копнеж платнището. Сепна се, когато нощната тишина бе нарушена от мъжки глас:

— Полковник! Полковник Дъглас!

Само след секунда един мъж се промъкна в палатката.

— Извинявайте, съжалявам, но не знаех, че полковникът си има компания. Наредиха ми да му рапортувам още тази вечер.

— Той е с полковник Маккензи — обясни тя. Новодошлият я гледаше някак странно.

В този миг Тейлър се появи на входа на палатката.

— Капитан Ейърс!

— Тъй вярно, сър — козирува капитанът, — нося рапорт за вас, сър. — Капитанът упорито се опитваше да избягва погледа на Тия.

— Капитан Ейърс, представям ви моята съпруга. Тия, скъпа е капитан Ейърс.

— Здравейте, капитане — тихо промълви Тия.

— Длъжен съм да се извиня за нахлуването. Не сме ли се срещали по-рано?

— Не, сър — отвърна тя, изумена от собствената си смелост.

— Не знаех, че съпругата ви е в лагера, полковник Дъглас.

— Тя дойде съвсем наскоро — обясни му Тейлър глухо.

— Е, а сега за рапорта…

— Имате ли нещо против да говорим по служба отвън, пред палатката? — предложи му Тейлър, макар че това бе по-скоро заповед.

— Както кажете, сър.

— Ще ни извиниш ли, любов моя? — попита я Тейлър и я изгледа изпитателно.

Той излезе заедно с Ейърс. Тия закрачи напред-назад из палатката, после приседна на твърдото войнишко легло и машинално впери отново поглед в дъното на палатката. Внезапно я осени спасителна мисъл.

Блейз!

Дали още скиташе самотна сред боровете? Длъжна бе да намери кобилата си. Нямаше да позволи някой зъл янки да я разстреля!