Хедър Греъм - Триумф

— Как ли пък не!

Тейлър усещаше непокорството, което се излъчваше от цялото й същество, но нямаше намерение да я пуска. Придърпа я плътно към себе си. Едната му ръка я притискаше към гърдите му, а с другата повдигна брадичката й.

Тя смяташе да се противи, при това с всички сили, но той не й позволи. Устните му се впиха безмилостно в нейните. Пръстите му се вплетоха в косите й, а езикът му се притисна силно към устните й, опитвайки се да ги раздели. С всяко нейно вдишване Тейлър чувстваше допира на гърдите й до своите, топлината им, пулсирането на сърцето й, трепета, преминаващ по тялото й. Нямаше да отстъпи, нямаше да я остави да му се изплъзне, защото внезапно осъзна, че това е една битка, която възнамерява да спечели. Устните й имаха сладкия вкус на вино, топли и тръпнещи. Само след миг те отстъпиха, отвориха се и този път езикът му не срещна преградата на зъбите и.

Тя вече не се съпротивляваше. Изглежда, бе решила да се прави на мъченица, реши младият мъж и не можа да сдържи усмивката си, тъй като виждаше бясно биещия пулс на шията й.

— Аз се омъжих за теб, Тейлър, и следователно ще платя дълговете си към теб.

Усмивката му стана още по-широка.

— Разбира се, че ще ги платите, госпожо Дъглас!

Повдигна я и я залюля в прегръдките си. От гърдите й се изтръгна смаяно възклицание, но ръцете й се обвиха около врата му, защото се изплаши да не падне. Той отиде до леглото и я положи на него, без да й даде възможност да се изправи. Тя извика възмутено, когато той я обърна по корем, за да разкопчее копчетата на блузата й.

— Искаш ли да съсипеш дрехата? — попита той. — Не съм сигурен дали ще успея да ти намеря други подходящи дрехи в това забравено от Бога място, при това в разгара на войната! — предупреди я Тейлър.

Тия застина за миг; той разкопча и последното копче. Можеше да вкусва устните й, да я усеща…

Съблече блузата, пъхна ръце под нея и обхвана гърдите й. Пръстите му се плъзнаха нежно по щръкналите връхчета, потъркаха ги леко. Той притисна устни към шията й, там, където туптеше пулсът й, и почувства треската на собствената си възбуда. Всичко у него запулсира. Погали с език извивката на гърба й, намери копчетата на полата й, разкопча ги и се надигна, за да смъкне дрехата. Седна, изхлузи ризата през глава, после отново я обви с ръце и я обърна с лице към себе си. Черните й коси се люшнаха назад, разкривайки гърдите й, които усетиха топлината на неговите. Очите й отново бяха затворени. Тейлър целуна първо клепачите й, сетне отново потърси устните й. Те се предадоха лесно; той усети ръката й върху рамото си, по лицето си и този път усети как устните й се разтвориха естествено под неговите, този път тя взимаше и даваше, търсеше, изследваше.

Плътта им се сля в един сладък ад. Той се плъзна надолу по тялото й, подразни набъбналите зърна на гърдите й с език, после ги пое в устата си, дразнейки ги, галейки ги, смучейки ги, докато от гърлото й не се изтръгна сластен стон. Пръстите й се впиха в раменете му. Той продължи да се движи отгоре й, зарови глава в сатенената гладкост на корема й, спусна се по-надолу, усещайки тръпнещото й и извиващо се тяло. Откри сърцевината на женствеността й, докосна я с език, вдишвайки дълбоко мускусния аромат на възбудата, вкусвайки жената, изпълвайки я със сладката болка на желанието. С един замах се освободи от панталоните си и ги изрита на пода. Тя почти не помръдваше, затаила дъх. Той я докосна отново и внезапно тя се разтрепери и заизвива под ласките му. Стенеше, охкаше, надигна се към него. Той се изправи и се надвеси над нея.

Очите й бяха затворени.

Потъна бавно в нея и започна да трепери от желанието, което тази жена бе събудила у него. Тя застина неподвижно, ноктите й задраскаха гърба му. Тия изохка и изви глава. Той я видя как прехапа долната си устна, за да не изкрещи, и за миг се засрами. Тази млада жена бе предизвикала света, бе рискувала живота си, знаеше толкова много за мъжете и войната и в същото време бе толкова невинна. Тейлър затвори очи. Усещаше как желанието му отеква като барабанен ритъм в цялото му същество. Опита се да овладее страстта си, да се движи бавно, бавно, в плен на изгарящата треска, искаше я толкова силно, че всеки мускул на тялото му се напрегна до краен предел. Бавно, бавно, по-дълбоко, по-дълбоко, нагоре и отново навътре…

Пръстите й се вкопчиха в него. Топъл дъх излезе от устните й, придружен от сподавен стон. Ритъмът му се засили, а жарката болка изгаряше плътта му, докато потъваше в нея отново и отново. Почувства някаква промяна у жената под него; гладът се бе събудил у нея, начинът, по който започна да се движи, извивайки се, за да го посрещне, приемайки и давайки…