Хедър Греъм - Триумф

— Тия, та това е много глупаво! Ти не си могла да предвидиш кого ще срещнеш по пътя.

— Пристигнах направо в лагера на Тейлър, без никъде да се отбивам! — протестира тя, удивена от себе си — не допускаше, че така лесно ще се оправи настроението й и дори ще може да се усмихва, а после се изплаши, че ако продължи да се усмихва, ще премина към смях и накрая няма да издържи и ще потъне в плач.

Тейлър през цялото време я следеше зорко с поглед, но сега се извърна към Иън:

— О, да, тя наистина веднага пристигна при мен в лагера.

Към края на вечерята младоженката се чувстваше съвсем замаяна и изтощена от собствените си усилия да се преструва и да търси изход от невъобразимата бъркотия. Брат й попита за невръстния син на Джулиан. За миг Тия се отпусна, понеже й бе предоставена възможност да забрави за своите проблеми и да опише очарованието на малкия Шон.

— Той е един истински малък Маккензи — заяви Тия. — Има много красиви сини очи, гъста черна коса и прелестно лице.

— Добре ли са той и Рианон в имението на баща ни?

— Много добре, и все пак тя се измъчва заради отсъствието на Джулиан. — Тия внезапно изтръпна — спомни си, че мнозина от местните жители наричаха презрително снаха й „бялата вещица“ заради способностите й да предсказва бъдещето. Не й се искаше нито Рианон, нито Джулиан да пострадат, когато той реши да се върне в болницата, за да продължи да служи на армията на Конфедерацията след победата при Олъсти стейшън.

Жалко, че Рианон не бе предупредила Тия за опасностите при преместването на ранени войници сред по-рядко населените области във Флорида, когато янките все по осезаемо се намесваха в живота на нейния роден щат.

— Струва ми се — замислено добави Тия, — че Рианон е убедена, че един ден бунтовническите войски окончателно ще изтласкат янките от Флорида.

Двамата мъже се взираха втренчено в нея. Без да го съзнава, Тия се бе разгорещила и гласът й трепереше от страстна убеденост. Дори бе забравила, че се намира във военен лагер на войските на Съюза.

— Сигурен съм, че това няма да сложи край на войната — промърмори Иън. — Съществуват разнообразни фактори, за които ние не сме добре осведомени.

— Как така? Нали нашите войски съвсем скоро спечелиха една важна битка!

— Сигурно си чула, че по другите фронтове армиите на Юга търпят поражения.

— Иън, кажи ми защо бе принуден да се върнеш тук толкова скоро? Нали имаше заповед от вашия щаб да потеглиш на север веднага след Коледа?

— Тия…

Той се вгледа замислено в сестра си. Тия едва сега осъзна, че Тейлър също я гледа напрегнато, и веднага се запита дали Тейлър не знае нещо за хода на военните кампании, което въобще не й е известно. Очевидно бе така, понеже Иън явно нямаше намерение да споделя с нея последните заповеди, които бе получил от своите командири, въпреки че тя, като негова единствена сестра, му бе безкрайно близка. Дори въпреки факта, че тя вече бе омъжена за юнионист.

Иън се наведе към нея — имаше този навик, когато се налагаше да сподели нещо особено важно.

— Тия, съвсем наскоро Англия официално отказа да признае Конфедерацията за независима държава. Вече няма да бъдат изпращани кораби с оръжие от английските пристанища. Останалите европейски сили също отказаха да признаят независимостта на Юга, с изключение на римския папа. Нима не разбираш, че вече всичко свърши, че Югът ще загуби войната, за жалост с цената на още много убити от двете страни?

— Те ще започнат да разстрелват всеки, който напусне позициите, защото ще ги обявят за дезертьори.

— Не, не вярвам правителството да се реши на толкова крайна мярка. Тия. Обаче само Бог знае как ще се справи Югът със снабдяването на войската си. Разрушенията са толкова големи, че надали ще е възможно да бъдат възстановени за кратко време.

Тя си каза, че може би брат й е забелязал тъгата в очите й, защото Иън неочаквано стана от стола си:

— Ще се моля по-скоро да бъде сложен край на тази ужасна война. — Закрачи нервно около масата, отиде до нея и я прегърна сърдечно, братски. После продължи да говори развълнувано: — Стига скърби за тази вечер! Желая ви всичко най-хубаво. Много се радвам, че се омъжи за толкова достоен мъж, макар че ти не споделяш неговите разбирания. Останалите от нас често са притискани от обстоятелствата, понеже са принудени да подкрепят едновременно и двете враждуващи страни. Не се съмнявам, че и на вас няма да ви е лесно да се справяте с тези сериозни противоречия. А сега ще ви оставя сами — от собствен опит отлично зная колко е скъпоценно времето с любимия, когато наоколо се води война.