Хедър Греъм - Триумф

— Не, не съм, Иън. Ето ме тук, при теб — неуверено отвърна тя.

— Да, ти си тук, при това като омъжена жена, моя малка сестричке! — радостно възкликна Иън. — Моите поздравления и към двамата! Ще отида да донеса виното и ще подготвим всичко за отпразнуването в моята палатка. Тия, ти трябва веднага да се преоблечеш. Ще вдигна тост във ваша чест с чаша червено вино. Ех, жалко, че нямаме шампанско. Ако знаех, че така ще се случи…

Иън се обърна и се наведе под платнището на изхода. След миг те останаха сами. Тия внезапно се разтрепери от глава до пети при мисълта, че се бе провалила напълно. Щеше да припадне, ако Тейлър не продължаваше да я държи здраво. Щом усети, че тя се олюля, той веднага я стисна още по силно и впи поглед в очите й.

— Сега вече всичко започна да се изяснява. Наистина да се изяснява.

— А какво трябваше да му кажа според теб? — прошепна отчаяната жена. Измъчваше я още нещо — одеялото не й се струваше достатъчна преграда между ръцете му и голото й тяло.

— А защо не му каза истината? — разпалено заговори той. Тя притвори очи, но после веднага ги отвори, за да срещне погледа му, търсейки неговото одобрение.

— Ами… ами не посмях.

— Значи всичко беше само една проклета, нагла лъжа!

— Не можах да измисля друг начин да се измъкнем от тази бъркотия.

— О, не! До гуша ми дойде от твоите измислици.

Тейлър я пусна и нервно се отправи към изхода на палатката. Излезе навън и я остави сама с мрачните й предчувствия. Тя го чу как сърдито подвикна на сержанта, но след миг отново се появи в палатката, като от входа предаде последните си нареждания на подчинения си:

— Сержант Хенсън, кажете на отец Рафаел веднага да дойде при мен. И да вземе със себе си редник Алън, защото ще ни е нужен още един свидетел. Искам всичко да бъде изпълнено с максимална бързина!

— Слушам, сър! — козирува сержант Хенсън и се завъртя кръгом.

Притиснала одеялото към гърдите си като щит, Тия смаяно впери поглед в него.

— Отец… Рафаел?

Погледът му я прониза като кинжал и я порази с безмилостно гневните си искри.

— Ще се венчаем. Затова ни е нужен свещеник.

— О, не, това е невъзможно! Не мога да се омъжа за теб.

— Така ли? Нали ти измисли тази катастрофална история.

— Бракът може да се окаже много по-голяма катастрофа!

— Не се ли досещаш какво ще стане, ако откажеш, скъпа моя? Брат ти ще се върне, за да отпразнува женитбата ни. Той очаква да останеш при съпруга си през цялата нощ. Или предпочиташ да ми станеш любовница и да продължаваш да се преструваш, че сме женени?

— Не, разбира се, че не, но…

— Иън е отседнал в нашия лагер. Няма как да се измъкнеш тихомълком тази нощ от моята палатка.

— Но да се оженим… не е ли твърде крайна мярка?

— Смъртта също е крайна мярка.

— Трябва да има друг начин…

— Това е единственият начин. По дяволите, аз ти предлагам почтен брак. Забрави ли, че не аз, а ти измисли тази лъжа? Между впрочем мога да те уверя, че нямах никакво намерение да се женя за теб.

Това вече й дойде много. Тия предизвикателно вирна брадичка.

— Тогава защо си готов да го направиш?

Тейлър сви рамене. Тя още усещаше пронизващия му поглед.

— Нямах никакво желание пак да се женя. Но след като ти така или иначе започна тази игра, сега не ни остава нищо друго, освен да я довършим. Макар че всъщност и пет пари не давам за един къс хартия, на който ние двамата ще се подпишем.

Не знаеше защо, но се почувства страшно наранена. Положението бе истинска катастрофа, при това тя самата я бе причинила. Пак започна да трепери и сълзи запариха в очите й. Истината. По-добре да каже цялата истина на Иън, отколкото да направи тази стъпка. Това беше много сериозно, ужасно, при това завинаги. Само ако можеше да каже на Иън истината за това, което бе направила… Че тя бе жената, на която казваха Годайва…

Не можеше да го направи. Отчаяно се нуждаеше от някакъв спасителен изход. Като че ли Тейлър й го предлагаше. Обмислен до съвършенство. Но нямаше да се получи.

— Но… но какво ще кажат войниците ти? Те знаят, че не съм била тук преди. Ти изпълняваш разузнавателна мисия. Тогава какво ще кажат началниците ти, ако се появиш внезапно с една съпруга от Юга?

— Тук няма началници. С полковник Брайър имаме еднакъв чин, но аз съм командващият офицер и отговарям за лагера. Дъщерята на полковник Брайър също е тук, заедно с две млади жени с отлична репутация, които работят заедно с него в полевата болница. Има и жени, които се грижат за прането и кухнята. Сигурен съм, че разбираш какво имам предвид. Хенсън никога няма да разгласи тази сватба, нит пък отец Рафаел.