Хедър Греъм - Триумф

— Тейлър, за какво говори тя?

— Сестра ти…

— Той беше тръгнал на юг — бързо го прекъсна Тия. — Срещнахме се. На Коледа не можах да кажа нищо. Беше ми много трудно. Трябва да разбереш… в крайна сметка нали Алайна бе страстно отдадена на каузата на Юга, когато двамата се срещнахте за пръв път. Аз бях ядосана, объркана. Опознах Тейлър и… — Думите й не бяха съвсем лъжа. Гласът й полека заглъхна. — Между нас възникна силно привличане, но той беше враг. И е враг. Но… Иън…

Не беше достатъчно. Брат й продължаваше да стои напрегнато с ръка върху дръжката на сабята. Явно все още смяташе да я убие. Или да убие Тейлър. Всеки миг можеше да се разрази ужасна схватка. Тейлър нямаше да се остави Иън да го убие просто така, само защото тя е решила да потърси убежище в палатката му. Трябваше да каже още нещо, да направи нещо…

— Иън, ние сме женени — изведнъж изтърси тя.

— Какво? — смая се брат й. — Не ти вярвам! Ако е така, Тия, някой трябва здравата да те напердаши заради начина, по който флиртува с Уиър у дома по Коледа. Тейлър, за Бога, обясни ми какво става!

Тя затаи дъх и се втренчи в Тейлър. Той също се втренчи в нея.

Времето сякаш спря. Все едно измина цяла вечност. Тейлър не отрече думите й. Нито пък смяташе да й помогне.

— Сигурен съм, че тя ще ти обясни най-добре — провлечено изрече той. — Тия е толкова… ентусиазирана разказвачка, че умирам от нетърпение да чуя описанието на това, което ми се е случило.

— Тия? — подкани я Иън. — Започвай да говориш. Наистина нищо не разбирам. Татко беше толкова разстроен от лошите ти маниери към нашия гост. Ти беше толкова груба с него, държа се така презрително…

— О, Иън! Нали тъкмо това се опитвам да обясня. За мен беше толкова трудно! Отначало не можех да призная какво изпитвам. Искам да кажа, той беше в юнионистка униформа, също като теб. Само че ти си мой брат и ние успяхме да приемем решението ти, само дето ужасно се страхувахме за теб. Аз не исках да идвам тук! — Това бе първото вярно нещо, което казваше. — Макар че сега, разбира се, след като те видях…

Брат й чакаше. Видът му показваше, че очаква повече обяснения.

— Иън, никога не съм искала да се тревожа за още един враг! И без това ми бе достатъчно тежко, че собственият ми брат… се бие срещу родния си щат. Но ти трябва да ме разбереш. Имаше толкова много убити, Иън. Да, аз бях много объркана. Изплашена. Страхувах се, ужасно се страхувах, когато чух, че Тейлър е предвождал кавалерията при Олъсти стейшън. Знаех, че не мога да чакам, че трябва да дойда при него. Трябваше да го видя. Без значение, че все още сме във война.

Дали имаше някаква надежда Иън да й повярва? Тейлър се приближи към нея, привлече я към гърдите си и я загърна по-плътно с одеялото.

— Само си представи. Можеш ли да повярваш на подобна история? — попита той с дрезгав глас.

Тия си каза, че ще бъде истинско чудо, ако Иън не долови сарказма в тона му. Но явно брат й не го долови.

Защото познаваше Тейлър и му вярваше.

Той просто се взираше в сестра си. Тъмносините му очи бяха загрижени, а веждите — свъсени.

— Тейлър… ти и моята малка сестричка! — най-сетне промълви Иън, местейки поглед от единия към другия. — Кой би си помислил…

— Със сигурност не и аз — обади се Тейлър.

— О, да, наистина, кой би си помислил — присъедини се и Тия.

Беше истинско чудо.

— Мили Боже, Тейлър! Ти и моята малка сестричка!

Всеки миг брат й щеше да пристъпи напред, да разтърси ръката на Тейлър и да я целуне по бузата. Но ръката му продължаваше да държи дръжката на сабята.

Ръката на Иън се отпусна. Той приближи към тях с широка усмивка.

Разтърси здраво ръката на Тейлър. Целуна я по бузата.

— Случаят изисква да го отпразнуваме. Нямам нищо подходящо за подобен празник, но донесох няколко бутилки червено вино… Родителите ни знаят ли? — изведнъж попита той.

— Ъ… не. Това се случи веднага след сражението при Олъсти стейшън — тихо отвърна Тия. Брат й нежно я докосна по бузата.

— Те ще се зарадват, Тия, повярвай ми, наистина ще се зарадват. Доволен съм от избора ти. Мисля, че татко се боеше да не се обвържеш с Реймънд Уиър, защото това би било истинска катастрофа. Тейлър, добре дошъл в семейството. Е, ти и без това си част от семейството, но аз съм дяволски щастлив, че ще ми бъдеш зет. Господи, макар че може би се появих в неподходящ момент…

— Не, не! Няма неподходящ моментът да те видя, Иън! — Извика Тия.

— Не си представях, че ще те срещна. Тия, по време на този поход. Мислех си, че си някъде с Джулиан в някое затънтено място, и непрекъснато се боях да не би да си ранена.