Хедър Греъм - Триумф

Напредваше бързо. Енергично прегази плитката вода на някакъв приток, после за малко се впусна да плува, защото попадна на по-дълбок вир — бързаше да се отдалечи по-скоро от преследвачите си, които се бяха струпали на брега на потока. Сетне отново хукна между боровете, дърпайки след себе си Блейз. Неусетно се добра до следващите храсти, където възнамеряваше отново да яхне кобилата.

Тъкмо бе излязла на края на поляната, и изведнъж се закова на място, изумена и уплашена.

Пред смаяния й поглед се разкри военен лагер.

По всичко личеше, че е на янките.

Палатките бяха грижливо подредени. Между тях горяха огньове. Това бе добре организиран лагер, с нагъсто поставени постове по дължината на редицата от борове. В далечния ляв ъгъл на лагера се издигаше една по-висока палатка — приличаше на лазарета на Джулиан. Пред нея се виждаха насядали ранени войници. Останалите се бяха разположили около тях. Едни чистеха оръжието си, други пушеха лули, някои се грееха около огъня или пишеха писма.

Часовоите бяха разпръснати по периферията на площадката. Пазеха подстъпите от изток и запад, за да осигурят на почиващите войници възможност да отблъснат всички опити за изненадващи атаки на противника.

Това бе превъзходно избрана позиция — лесна за отбраняване, добре укрепена, с достъп до прясна вода.

Тия не подозираше, че янките бяха навлезли толкова навътре във Флорида, нито пък бе очаквала северняците да знаят за тази закътана сред горите местност, понеже тя не бе отбелязана на нито една топографска карта.

Да, за нея вече нямаше съмнение, че янките бяха изучили добре щата. Разбира се, с всеки изминал месец броят на юнионистите нарастваше все повече. Към армиите на Севера се присъединяваха онези, които бяха уморени от четиригодишното противопоставяне, на които бе дошло до гуша от братоубийствената война, както и тези, които бяха гласували против отделянето на Юга и се бяха обособили в Източна Флорида, за да не бъдат подчинени на Конфедерацията.

Младата жена чу виковете на преследвачите си, които се приближаваха с всяка изминала минута.

Мислено прокле лагера, който най-неочаквано се бе изпречил на пътя й.

„Тук ще бъде моето лобно място!“ — мрачно си каза тя.

Войниците в гората зад нея все още се лутаха сред лабиринта от дървета и дънери, притоци, езерца и храсти.

Но нямаше да закъснеят да се доберат до нейното укритие.

А пред нея се намираше военен лагер със стотици войници на янките.

Тия се скри зад най-близкия бор, като се опитваше да не изпада в паника. Но не можеше да престане да тръпне от ужас. Огледа лагера. Небето се смрачаваше, но въпреки това тя успя да забележи голямата палатка вдясно от центъра на лагера, точно до малкия ручей. Може би тази палатка беше само за офицери. Краят на палатката стигаше до предните борове. Местоположението на офицерската палатка издаваше намерение за някакво уединение, за отдалечаване от шумните войнишки палатки, а също и за подсигуряване на резервен път за отстъпление откъм ручея.

Тия още гледаше замислено тази палатка, когато чу някакъв шум и сърцето й изтръпна. Мъжът, който се показа от входа на палатката, беше висок, чернокос, с внушителна осанка. Но оттук Тия го виждаше само в гръб. Все пак различаваше бялата му риза и кавалерийските му бричове. Сигурно беше офицер — издаваше го властната му походка и уверената му стойка. Отдалече си личеше, че този мъж бе свикнал да заповядва.

Офицерът спря пред един млад русокос войник край огъня на няколко метра от офицерската палатка. От укритието си Тия не можеше да чуе нито дума от онова, което той говореше с плътния си баритон, все още с гръб към нея. Чу по-ясно отговора на войника, понеже той бе с лице към нея:

— Да, сър, разбрах. Ще се срещнете с полковник Брайър в ще останете с него два-три часа. Ако междувременно се завърне разузнавателният отряд, аз трябва да рапортувам на капитан Ейърс, че сте в палатката на полковник Брайър и той трябва да ви потърси там или да ви изчака тук, за да ви осведоми за резултата от разузнаването преди началото на нощта.

Офицерът продължи нататък. Тия отмести поглед към боровете край канавката, опасваща по-отдалечената страна на лагера. В следващия миг чу стъпките на приближаващите преследвачи и веднага се шмугна в най-гъстия храсталак, повела Блейз след себе си.

Щом наближи офицерската палатка, тя извика на кобилата:

— Хайде! Напред!

Кобилата послушно се впусна в тръст. Тия проследи Блейз със загрижен поглед, нервно стискайки юмруци. Блейз нямаше да се отдалечи много… поне така се надяваше господарката й, но не искаше и да издаде скривалището й. Разчиташе Блейз да остане навътре в гората, за да не й се налага да излезе по-напред, където можеше да се натъкне на някой от войниците.