Хедър Греъм - Триумф

— Да променим хода на съдбата… Господи, един ден децата ни ще са тези, които ще трябва да променят хода на съдбата. Нашите деца ще ни изведат от разрухата на тази война, която ние разпалихме.

— Да, те ще трябва да го променят. — Тара се отдръпна от снаха си и се усмихна. — Донякъде даже им завиждам. Те ще трябва да се борят, да се трудят, за да изградят новия свят.

— Но още много години ще бъдат изпълнени с нещастие и мъка.

— Израстването, както и придобиването на опит, често е трудно. Но това е единственият начин да се изгради новия свят. Да ти донеса ли нещо за пиене, може би чаша топло мляко?

— Не, не, благодаря ти, съжалявам, че те разтревожих. Сигурна съм, че ще мога да заспя.

Тара я целуна по челото и излезе.

Рианон остана да лежи будна. След малко стана от леглото и много нежно взе скъпоценното си дете от кошчето. Този път не го събуди. Нагласи го в леглото до себе си и остана да го наблюдава през цялата нощ.

На следващия ден след празненството в дома на госпожа Роупър Тия и Джулиан се отправиха на юг. Джулиан я предупреди, че пътуването им ще бъде дълго и бавно.

И наистина се оказа много дълго и мъчително; някои от мъжете бяха в тежко състояние. В същото време Тия бе благодарна, че е далеч от всичко, което да й напомня за битката, далече от полетата, над които се носи тежката и зловонна миризма на смъртта. От градовете, пълни с осакатени завинаги мъже. Пътуваха заедно с медицинските продоволствени фургони. Дните бяха хладни, но приятни, а нощите — поносимо студени.

Веднъж в края на март късно през нощта Джулиан бе повикан от специален куриер, изпратен от генерал Финегън. Един от най-важните му помощници бил ранен.

— Куршумът е заседнал в рамото — обясни пратеникът на Джулиан. — Само вие можете да направите толкова деликатна и трудна операция.

— Ще бъда много щастлив, ако мога да помогна на някого — отвърна Джулиан. — Особено на офицер, на когото генералът държи толкова много. Но в цялата ни група има само един здрав мъж!

Тия, която стоеше до брат си, тихо се изкашля.

— Тия, не искам да те оставям…

— Сър, искате ли чаша кафе? — обърна се младата жена към среднощния посетител.

— С удоволствие, госпожице.

Името му беше Арнолд Биксби и беше от Джорджия. Мъжът отпиваше с наслада от кафето с малко уиски, докато Тия се опитваше със спокоен глас да убеди брат си, че ще бъде добре в негово отсъствие. Изглежда, Джулиан не бе разбрал, че не го молят да тръгне с Биксби, а му нареждат.

— Джулиан, мога да се справя и сама.

— Тия, не искам да те оставям.

— Джулиан, веднъж при подобни обстоятелства се наложи да се разделим и аз бях съвсем добре. — Това беше лъжа, но брат и не знаеше нищо за трудностите, които бе преживяла, докато пристигне при Дикси и хората му преди Коледа.

— Току-що спечелихме много важна битка! Територията е безопасна, а и Лиам е с мен.

— Лиам е с един крак.

— Въпреки това е силен и як като булдог — настоя младата жена.

— Ако успеем да стигнем до това място край реката — Обади се Биксби и започна да чертае карта върху прашния под на палатката, — ще се свържем с доктор Лий Грейнджър. Той има лагер там с по-голямата част от оцелелите от Олъсти. Всъщност можем да се отбием при него по пътя си на север и да му съобщим, че вашите ранени ще се присъединят към неговите.

Джулиан продължи да се взира в сестра си.

— Никак не ми се иска да те изоставям.

— Джулиан, аз изобщо не се чувствам изоставена. Освен това ми се струва, че нямаш голям избор. А аз ще се справя. Не мога да оперирам без теб, но мога да сменям превръзки и да се грижа за ранените по време на пътуването. Правила съм го и преди — напомни му тя.

— Биксби, тази работа не ми харесва. Ако нещо се случи със сестра ми…

— Джулиан, аз ще бъда добре — настоя Тия. — Ако случайно се натъкнем на някой враг, той сигурно ще се окаже някой, когото познавам. Повечето от офицерите в тази война са съученици на Иън или приятели на татко. Джулиан, при всички случаи аз няма да съм изложена на опасност.

И наистина щеше да бъде добре. Не рискуваше нищо; нали бяха разгромили врага. Янките бяха като кучета, подвили опашките си, и сега бягаха колкото се може по-далече от бунтовническите войски, а не ги преследваха.

— Ще ти приготвя нужните неща — каза тя на брат си.

Утрото на следващия ден бе много красиво. Тия се събуди, изпълнена със спокойствие и увереност, изми се на потока, изпи кафето, което Гили й бе направил, и се погрижи, преди групата да потегли, ранените мъже да изпият поне по чаша бульон със сухари.