Хедър Греъм - Триумф

— Ако се омъжиш за мен, Тия — обади се Рей, — ще се погрижа никога повече да не си принудена да понасяш грозната и непристойна работа около ранените.

— Рей, казах ти го многократно — чувствам, че трябва да върша тази работа. Баща ми, майка ми и братята ми знаят с какво се занимавам и не възразяват. Напротив, горди са от решението ми да се посветя на спасяването на човешки живот.

— Дори баща ти и по-големият ти брат ли, скъпа? — язвително подхвърли госпожа Роупър. — Според мен те ще бъдат много по-щастливи, ако престанеш да работиш, защото повече конфедерати ще умрат.

— Никой не иска да умират хора, госпожо Роупър.

— Нима? Е, и без това нещата в щата са достатъчно зле. Баща ти и брат ти не са единствените предатели сред нас.

— Много от жителите на Флорида бяха против отделянето, госпожо Роупър — напомни й Тия.

— О, знам! И някои от най-блестящите ни военни стратези не успяха да разберат грешките си! — Тя поклати глава, погледна към Реймънд и заговори с горчивина: — Моят съпруг, който е бил изключителен командир на бойното поле, много внимателно анализира битката при Олъсти. Знаеш ли кой е бил начело на един от първите кавалерийски ескадрони на янките? Тейлър Дъглас! Мили Боже, спомням си, че този човек е гостувал в нашия дом. Казват, че се движел като истински дявол, по-бърз и от вятъра. Сега той е предател, срам за Юга, вместо да е героят на Флорида.

Тия не даваше вид, че се интересува от подвизите на Тейлър, но всъщност отчаяно искаше да получи още информация за него.

— Запознах се с полковник Дъглас малко преди Коледа, госпожо Роупър. Впрочем той е роднина на моя чичо, брата на баща ми. Не знаех, че е участвал в битката при Олъсти.

— Бил е в самия център на полесражението и е предвождал атакуващите войски, скъпа моя. Истинско чудо, че не е бил убит.

Благодаря ти, Господи.

Едва не изрече тези думи на глас, но осъзна, че Рей Уиър я наблюдава внимателно.

— Той е предвождал атакуващите войски и не е бил ранен?

— Нито от нашите, нито от собствените си войници — презрително отвърна госпожа Роупър, а после се усмихна. — Чух, че янките са убили почти толкова от собствените си войници, колкото и бунтовници. Млада госпожице, в никакъв случай не бива да се грижиш за ранените янки! Ако продължаваш по този начин, ще умреш, преди да си намерила подходящ съпруг. — Матроната отново изсумтя и поклати глава. — Тази война! Толкова е странно. Нещата отиват на зле… Чухте ли за новата героиня, за която войниците говорят с такъв възторг? Една жена, която препускала из гората, заблуждавайки янките. При това гола, чисто гола, както майка й я е родила. Каква малка мръсница! Годайва! Наричат я лейди Годайва. Ето това момиче никога няма да си намери съпруг! Война е и навсякъде цари пълно безчестие!

— А не е ли по-голямо безчестието на войната, когато видиш младо човешко тяло, разкъсано, окървавено и обезобразено? Има ли по-голям ужас на този свят от унищожението на човешкия живот, разрушаването на мечтите, на семействата… нима смъртта не е една безчестна трагедия? — попита Тия, удивена от възбудата, която внезапно се бе надигнала в гърдите й.

— Най-голямото безчестие е липсата на всякаква чест! Няма нищо по-важно от честта и достойнството! Какво е живот без чест, без изискано общество, без правила, определящи категорично кое е правилно и кое не? За какво да се сражават хората, ако не за качеството на техния живот, за честта и непорочността, за добродетелите на техните майки, съпруги, сестри и дъщери? — Амелия Роупър разгорещено размаха чашата си и властно допълни: — Не е зле да запомните това, млада госпожице!

— Може би и ние имаме някаква представа какво означава чест и състрадание! — отвърна й Тия.

Госпожа Роупър презрително изсумтя и се обърна с гръб към Тия и Реймънд. Рей заговори на Тия:

— Много, много хора не одобряват твоята дейност.

За миг Тия се смрази. За каква дейност намекваше той? Да не би да знае нещо за Годайва?

Не, за присъстващите темата за Годайва не беше нищо повече от предмет на безгрижни светски разговори. Но младата жена успя да си поеме дъх и да се окопити едва когато осъзна това. Чак тогава намери сили да отговори на Реймънд:

— Мога само да благодаря на Бога, че за мен е важно само одобрението на моето семейство, а всички те се гордеят, че помагам на Джулиан.

— Ах, Тия! — Рей хвана ръката й. — Зная, че си загрижена за мен… Усещам го всеки път, когато ръцете ни се докоснат, когато погледите ни се срещнат. Бих искал да мога да те науча кое е добро и кое — не. Не е редно да продължаваш да работиш в онази военна болница. Госпожа Роупър бе напълно права, че мнозина мъже не биха се омъжили за теб, когато си дадат сметка на какви гледки си била свидетел по време на хирургическите операции. Крайно време е да разбереш това… — Той внезапно повиши тон: — Освен това трябва да осъзнаеш, че баща ти не е прав, че той дълбоко се заблуждава.