Хедър Греъм - Триумф

През пролетта на 1864 година доставките за армията ставаха все по-оскъдни. Водеха се ожесточени сражения по целия Юг, но повечето от тях бяха изгубени. Блокадата на юнионистите се затягаше; генералите от армиите на Севера обмисляха нови начини да сразят противниците си от Юга. Тактиката на „изгорената земя“ стана много популярна — там, където минаваха войските на янките, оставаха само пепелища.

През седмиците, последвали битката при Олъсти стейшън, Тия нямаше никакво време да се тревожи за останалата част от Конфедерацията. Джулиан се грижеше за най тежките случаи.

През първите няколко дни след битката преместиха хирургията в една стара къща в Лейк сити. Местните матрони идваха да четат на войниците, носеха храна и дрехи, пишеха писмата им.

Една седмица след битката Тия и Джулиан бяха поканени на вечеря в дома на генерал Виктор Роупър — ветеран от Мексиканската война, прехвърлил седемдесетте, страстен привърженик на идеята за независимостта на Юга. На вечерята присъстваха офицери от редовната армия и гражданското опълчение. Местните жители доведоха съпругите и дъщерите си. Не бяха забравени и няколко млади дами от близките градове.

Вечерята приличаше много на някогашните южняшки балове, които Тия бе посещавала преди войната. Младата жена се чувстваше твърде уморена и изтощена за подобни развлечения, но Джулиан я убеди да приеме поканата.

Реймънд Уиър също бе сред поканените.

Отначало тя го избягваше, но се радваше, че е жив, особено след ужасите, на които се нагледа след битката при Олъсти. Полковник Уиър и подчиненото му опълчение бяха взели участие в това сражение. Неговият отряд бе разположен твърде далеч на юг, за да бъде призован в тази битка, но той самият бе препускал с часове, за да пристигне навреме за сражението.

Реймънд Уиър бе особено настоятелен и я преследва, докато тя не се съгласи да го изслуша. Той се извини за неприятностите, които бе причинил по време на Коледа, и каза, че съжалява, задето е помрачил празника.

Тия прие извинението му.

Реймънд не каза, че съжалява за заплахите срещу баща й, нито пък за това, че бе отправил предизвикателство към Тейлър Дъглас. Но той бе толкова искрен и настойчив в извиненията си, че тя нямаше как да не му прости, а освен това изглеждаше толкова отчаян и нещастен, че тя го съжали.

Музикантите бяха от Втори инженерен корпус. Тия танцува с брат си, с повечето действащи офицери и с Рей. Възхищението и явното му преклонение към нея я трогнаха, но тя бе решила, че сега не е време да се взимат сериозни решения. Ядосваше се на себе си, задето продължаваше да се тревожи за Тейлър Дъглас и да се моли да не е сред убитите в битката при Олъсти.

— Омъжи се за мен, Тия — промълви Реймънд Уиър и я погледна напрегнато, докато танцуваха.

— Реймънд, мислиш ли, че баща ми ще ми позволи в този момент да се омъжа за теб? — невинно попита младата жена.

— Ти си навършила двадесет и една години и не си длъжна да споделяш идеалите на баща си.

— Но аз споделям обичта му — тихо отвърна Тия.

— Ако той разбира какво чувствам към теб, със сигурност ще се съгласи.

— Не мога да се омъжа за теб преди края на войната. Имам задължения.

Двамата спряха до масата, на която бе сложена голяма купа с пунш. Той наля две чаши и я погледна сериозно.

— Не бива да вършиш подобна работа, Тия. Това не е подходящо занимание за една млада дама.

Домакинята Амелия Роупър, представителна жена с внушителен бюст, излъчваща достойнство на истинска южняшка матрона, бе застанала до масата и оживено бъбреше с един млад войник. Тя чу коментара на Реймънд и се намеси в разговора им:

— Полковникът е съвсем прав, скъпа моя. Работата, която вършиш, е задължение на санитарите. В болниците във Вашингтон оздравяващите помагат на тежко ранените. Понякога тези с ампутирани крайници могат да заместват медицинските сестри.

— Сестрите никога не стигат, особено тук, във Флорида отвърна Тия. — Сама знаете, че нашите мъже непрекъснато ги местят от щата, за да служат някъде другаде. Дори Джулиан, който се е посветил на грижите за ранените от Флорида, миналата година получи заповед да замине на север. Вярвам, че мога да бъда полезна.

— Нима нашите мъже не се сражават, за да защитят честта на Юга и нашата южняшка женска чест. Тия Маккензи? — възмутено запита Амелия.

— Те се сражават за всички нас — отвърна Тия, изненадана от упрека на домакинята. — А щом те се бият, аз се чувствам длъжна да им помогна с каквото мога.