Хедър Греъм - Триумф

Тия веднага издърпа ръката си от неговата. Той й говореше съвсем искрено и убедително, но тя бе длъжна да признае пред себе си, че чувствата, които изпитваше към него, бяха ужасно объркани. Преди да започне тази проклета война, тя се отнасяше по съвсем друг начин към него. Дори може да се каже, че го харесваше… че той я изкушаваше. Реймънд обичаше конете, ездата, плантациите, качествения коняк, дори и книгите. Но тази война го бе променила — той продължаваше да й харесва, но вече не беше както някога. Изпитваше известна резервираност към него, но не искаше да го засегне или нарани.

Но не можеше да му прости обидните думи, които изрече по адрес на баща й. Нямаше да позволи на никого да критикува Джарет Маккензи.

— Щом смяташ баща ми за глупак и за непочтен човек, много странно ми се струва желанието ти да се ожениш за мен?

— Но аз те обичам, Тия? — меко отвърна той. — Обичам те както никой друг. — После неохотно добави: — Зная, че има и други жени, които се грижат за нашите ранени. Обаче малко от тях успяват да си извоюват достойно място в изисканото общество.

— Баща ми ме е научил да уважавам достойнството на другите заради това, с което те се занимават, и в зависимост от това как се държат, а не заради парите или именията, които притежават. Може би именно защото е отгледан от жена от племето на семинолите, майката на моя чичо — натъртено произнесе Тия, макар да беше толкова ядосана, че й се щеше да бъде много по-рязка.

— Твоят чичо се опитва да превъзмогне всичко, свързано с неговия произход…

— Но моят чичо се гордее с произхода си.

— Тия! Войните със семинолите приключиха и сега не искам да спорим за тях. Днес всички ние имаме съвсем други проблеми…

— Не, помисли малко, преди да продължиш! Как ще се ожениш за мен, след като в моя род има хора, в чиито вени тече кръвта на червенокожите им предци?

— Тия, аз мога да изтърпя много от твоите особености.

— Да изтърпиш — замислено повтори тя.

— Вярвам, че изпитваш към мен същите чувства, каквито и аз към теб. Не е нужно да оставаш стара мома. Може това, с което сега се занимаваш, да не е съвсем благопристойно, но пък и не си някоя блудница, например като онази, която се е превърнала в нещо като кумир на повечето жители на нашия щат, така наречената Годайва, за която спомена госпожа Роупър. Говори се, че тази Годайва била неуловима, че се появявала къде ли не, че вече е успяла да поведе към гибел десетки северняци.

„Е, това вече е прекалено!“ — помисли си Тия.

Искаше й се да удари Рей в лицето. Само така щеше да успокои гнева си. Нещата, които ми наговори, са плод на това, което са го учили цял живот! Явно той не е способен да отвори сърцето си за нови разбирания, за нови чувства…

— Дори и никога да не се омъжа, не бих смятала това за провал. Не бих се свързала с човек, който не е готов да ме обича независимо от всички останали обстоятелства. Оценявам твоята любезност, особено думите ти, че ме обичаш толкова силно, та си готов да се ожениш за мен въпреки трудния ми характер. Но ти имаш своите разбирания, Рей, както и аз моите…

— Но нима това има значение за един мъж и една жена, които се обичат? Помисли за това, Тия! Омъжи се за мен.

— Само че се налага да ти откажа. Войната още не е приключила и за мен това има огромно значение. Надявам се да се съгласиш с мен.

— Може би си права, но нима всеки път, когато се срещнем, ще трябва да те питам дали си съгласна да се омъжиш за мен? Ако се нуждаеш от мен, ако ме искаш… просто ела при мен и ми го кажи.

— Благодаря ти, обаче сега се налага да ме извиниш, защото виждам, че брат ми идва към нас.

Тя го остави и забърза към Джулиан.

— Какво става? — загрижено попита Джулиан — лицето й му подсказа, че нещо не е наред.

— Изслушах лекция за порочното ми поведение.

— Тези стари пуритани! — усмихна се Джулиан. — Кога ще разберат, че това, с което се занимаваш, е много полезно и достойно? Най-добре е въобще да не им обръщаш внимание.

— Благодаря ти, Джулиан.

— За мен е удоволствие. Може би вече си уморена от това изискано светско общество?

— За тази вечер преживяванията тук ми стигат.

— Добре. Тогава съм готов да потеглим към нашата болница в околностите на Сейнт Огъстин. Искам да вземем част от ранените, за да се лекуват в по-благоприятна и по-здравословна обстановка. Тук има много ранени, така че не достигат опитни помощници, които да се грижат за тях. Готова ли си да дойдеш с мен, Тия?

— Да, определено съм готова!