Хедър Греъм - Триумф

— И двамата знаем колко много от нашите хора умряха след операциите заради инфектирането на раните. Може би повече, отколкото са загиналите на бойното поле.

— Но нали ти загуби по-малко пациенти в сравнение с другите хирурзи?

— Да, така е — кимна той, — защото никога не забравям да почиствам грижливо раните. Но днес нямахме достатъчно превързочни материали.

Оказа се обаче, че не само превързочните материали не достигат. Късно следобед се появи един войник със счупена ръка, който им съобщи, че мунициите на бойното поле били на привършване. Ръката му беше прекършена от щика на противников войник — двамата се вкопчили в ръкопашен бой на живот и смърт. Пристигането на един от другарите му, който халосал северняка по главата с приклада на пушката си, бе спасило южняшкия войник от смърт.

Тия с мъка слушаше тези ужасяващи разкази; имаше чувството, че всеки миг ще й прилошее.

Дежурните санитари бяха напуснали болницата, за да помагат на офицерите. Всеки, който можеше да се движи, бе призован да мъкне боеприпаси към предните позиции от вагоните на железопътната линия, далече назад в тила на южняците. Носеха куршумите в торби и в раници, в платнища, в шапки дори, а жените от болницата ги мъкнеха дори в полите си.

Новопристигналите муниции, както и притеклите си на помощ последни резерви на южняците в значителна степен укрепиха огневата им мощ в края на кръвопролитието сражение.

Така се осигури последвалото мощно настъпление срещу позициите на янките.

Късно вечерта под прикритието на нощния мрак заприиждаха нови групи ранени бойци, носещи радостната вест, че янките отстъпвали повсеместно.

— Победихме! Победихме!

Виковете на войниците от армията на Юга кънтяха из цялото бойно поле. Всички бяха като обезумели, обхванати от неописуем подем на духа и небивало радостно оживление.

— Спечелихме, Флорида ще бъде свободна, янките няма да превземат Талахаси, няма да завладеят нашия любим щат!

Отвред ехтяха залпове във въздуха в чест на толкова трудно извоюваната победа.

— Те спечелиха битката — тихо рече Джулиан, — но за нас тепърва започва нощта.

Нямаше съмнение, че битката при Олъсти стейшън бе спечелена, но до крайната победа оставаха още много сражения. Южняците упорито притискаха войските на янките, Само Бог знаеше докъде щяха да стигнат в своето контранастъпление на север.

Нощта се оказа ужасна. След края на сражението дойде ред на претърсването на бойното поле. Джулиан остана да дежури в болницата, а Тия излезе навън заедно с групата на санитарите, за да се опитат да открият има ли оцелели войници сред камарите трупове.

— Госпожице Тия?

Лиам, който се бе научил да язди, въпреки че единият му крак бе ампутиран, се доближи до нея, готов да насочва санитарите, мъкнещи носилки за ранените бойци. Слънцето вече почти се бе скрило, озарявайки хоризонта в кървави отблясъци.

Тия слезе от седлото и се вгледа в униформите на нападалите в окопите тела.

— Повечето са янки — отбеляза Лиам.

— Да, така е — въздъхна младата жена и се обърна към него. — Страхувам се, Лиам, че може да намеря някой от моите познати или роднини.

— Брат ти Иън не е тук — нежно отвърна той. — Нали му наредиха след Коледа да замине за Вирджиния?

— Сигурен ли си? Откъде разбра?

— Плениха един от кавалеристите на янките, който се оказа познат на Джулиан. От него научихме.

Тия внезапно видя друг кавалерист, паднал по лице в калта. Беше в тъмносин кавалерийски мундир, с черна, права и дълга коса…

— О, Господи! — ахна тя и падна на колене до него.

— Тия, нали ти казах, че Иън не е тук.

„Да, но Тейлър Дъглас сигурно се е сражавал днес!“ — крещеше вътрешният й глас.

Докосна тялото и внимателно го обърна по гръб. Кавалеристът изохка. Оказа се жив. Рамото бе разкъсано от куршум.

Не, не беше Тейлър.

— Хайде, да го отнесем назад при Джулиан! — извика тя на Лиам.

Той кимна послушно и подсвирна на санитарите да дойдат с носилка, а Тия унесено тръгна напред. Напред и все по-напред.

Така продължи през цялата нощ, заобиколена от стенещи и умиращи мъже. Помисли си, че никога няма да забрави тези ужасни звуци, които завинаги щяха да ехтят в ушите й.

През следващите шест дни силите на Конфедерацията изтласкаха юнионистките войски на двадесетина километра от Джаксънвил. Битката бе истинска катастрофа за армията на Севера.

Въпреки това победата на Конфедерацията при Олъсти стейшън не повдигна духа на Юга.