Хедър Греъм - Триумф

Усети, че той я гледа, потънал в мълчание. После слезе от коня, а тя се отдръпна — съжаляваше, че е дошла.

Но не бе достатъчно бърза. Той докосна лицето й, повдигна брадичката й и се вгледа внимателно в нея. Тя застина неподвижно, сякаш парализирана от докосването му.

Не можеше да помръдне. Като че ли всеки миг щеше да се опари от огъня в очите му, които сякаш търсеха нещо в най-съкровените кътчета на душата й.

И може би го откриха.

— Благодаря ти — промълви той. Тя почувства как кората на дървото се впи в гърба й, как я заля гореща вълна, бликнала от силното му тяло. Досега никое човешко същество не й бе въздействало по този начин. Пръстите му се плъзнаха по бузата й. — Грижи се за себе си, Тия — изрече тихо.

Метна се на седлото и отново погледна към нея.

— Запомни, че ако пак те хвана да препускаш из горите, Годайва, наистина ще има за какво да съжаляваш. Обещавам ти. Ще си платиш много скъпо.

Смушка коня и след секунди изчезна в здрача.

Джулиан пристигна в Симарон към края на януари със съпругата си и с новородения си син — истински малък Маккензи със светлосини очи и гъста черна коса. Рианон и бебето Конар щяха да прекарат следващите няколко месеца в плантацията, далеч от опасностите на войната.

Размяната на пленниците се извърши в деня, в който Джулиан пристигна, под надзора на офицери от Севера и Юга. Тия бе доволна, че размяната най-после се състоя, тъй като мъжете от двете армии представляваха доста тъжна гледка. Повечето бяха болезнено слаби и страдаха от дизентерия. Бяха толкова изтощени, че едва ли щяха да оцелеят в някой от лагерите за военнопленници. Тя знаеше, че Андерсънвил, където бяха държани повече от пленените войници на Севера, имаше репутацията на лагер на смъртта. Докато наблюдаваше официалната размяна на пленниците, Тия бе хванала баща си под ръка, изпълнена с гордост към него. Той играеше във войната много по-важна роля, отколкото дъщеря му бе осъзнавала досега.

Иън си тръгна скоро след Коледа. Алайна и децата останаха в къщата за неопределено време. Тия се радваше, че снаха й и племенниците й са в Симарон; тя знаеше, че така родителите й ще понесат по-леко раздялата с нея и Джулиан.

Макар че винаги й бе болезнено трудно да се разделя със семейството си, Тия бе доволна, че Джулиан се нуждае от нея. Тя обаче знаеше, че този път битката, която предстоеше, щеше да бъде много по-различна от схватките и сраженията, с които се бяха сблъсквали досега — това бе директно нападение, целящо да раздели щата Флорида.

Беше особено трудно да остави родителите си, както и да се сбогува с Иън. Винаги се боеше, че го вижда за последен път. Все пак изпитваше облекчение, че той заминава, тъй като не искаше брат й да се сражава във Флорида. Твърдо много хора се бяха озлобили от тази война и бе особено опасно да си войник, когото мнозина считаха за предател.

Тя се надяваше, че Иън ще бъде изпратен на север, по-далеч от Флорида.

Изпитваше особена несигурност при мисълта, че Тейлър Дъглас ще вземе важно участие в това нападение. Той бе получил заповед да се върне обратно във Флорида. Янките смятаха, че военното им присъствие в този щат трябва да се засили. Като кавалерийски офицер Тейлър бе помолил да не се бие в родния си щат, но неговите началници, които от години пренебрегваха молбата му, и този път не я удовлетвориха. Иън много често бе изпращан у дома, тъй като познаваше терена; Тия бе сигурна, че командирите на Тейлър също искаха да се възползват от това, че той познава местността. Той можеше да се придвижва много бързо из щата; вероятно познаваше всяка малка индианска пътека и всеки таен проход в целия полуостров. Тейлър познаваше тресавищата и опасните места, за разлика от останалите си колеги. По този начин се приближаваше достатъчно до позициите на противника, за да събере сведения за силата му и числеността на войската му.

Колкото повече Тия и Джулиан се приближаваха към сборния пункт на войската на южняците, толкова повече тя осъзнаваше, че предстои мащабна битка. Начело на войските на Конфедерацията беше генерал Джо Финегън. Когато федералните сили навлязоха във Флорида, срещу тях той разполагаше само с хиляда и двеста души, разпръснати из цяла Източна Флорида. Генералът побърза да поиска подкрепления и войниците от средната част на Флорида и Джорджия започнаха да се движат на север. Тъй като битката щеше да се състои близо до границата с Джорджия, повечето от войниците бяха събрани сред жителите на щата Джорджия. Към тринадесети февруари генерал Финегън бе избрал позиция близо до Олъстистейшън — естествено защитена местност, която се отличаваше от околните равнини, осеяна с борови гори.