Хедър Греъм - Триумф

— Страхливец! — просъска Реймънд.

— Това е имението на баща ми — повтори Тия. — Тейлър…

— Дори и така да е, няма да заставаш помежду ни! — решително отсече Тейлър и стисна още по-силно ръката й.

— Пусни я! — изрева Рей. — Пусни я да си върви! Останалите в тази къща може и да са предатели, но тя не е, и ти заповядвам да престанеш да фамилиарничиш с тази южняшка лейди!

— Тази лейди, която дотолкова цените, че й предложихте да стане шпионка? — грубо попита Тейлър.

— Тейлър, нека да си вървим… — започна тя.

— Ще те пронижа, Дъглас! — не преставаше Реймънд.

— Е, аз ще ти попреча да я нараниш в пристъп на безотговорния си гняв! — отвърна Тейлър, но не пусна Тия. Не извади оръжието си.

Тя се ужасяваше до смърт при мисълта, че всеки миг ще го стори. Въздухът се изпълни с напрежение. Рей бе решен да се пролее кръв.

В двора на семейното гробище!

— Моля ви и двамата — отново опита младата жена, но не се наложи да продължи.

Баща й ги бе видял. Идваше през поляната към гробището. Иън вървеше зад него.

— Господи, престанете! Какво става тук? — гневно извика Джарет и с такава сила бутна боядисаната в бяло врата, че тя увисна на пантите си.

В първия миг никой не отговори. Скърцането на вратата, която се блъсна отново, бе единственият звук.

— Пак ви питам, какво става тук? — настоя баща й. — Полковник, защо сте извадили сабята си в моята собственост?

— Защото е война, сър — отвърна Реймънд, без да откъсва поглед от Тейлър Дъглас. После се обърна към Джарет: — Ние сме във война, сър, а тази собственост се намира в щата Флорида и ние сме във война със Съюза! Полковник Дъглас не би трябвало да се крие в гробището с намерение да шпионира дъщеря ви и мен…

— Дойдох тук, за да посетя гроба на моя прапрачичо — тихо го прекъсна Тейлър. — Тия дойде на гробището след мен, сър, а вие решихте, че тя е сама…

— Но вие с нищо не издадохте присъствието си, полковник! — гневно го прекъсна Уиър и се обърна към Джарет. — Този мъж е заплаха за дъщеря ви, сър! Погледнете как я държи! Трябва да му заповядате да напусне собствеността ви.

Джарет погледна към Тейлър и повдигна вежди. Гостът му пусна ръката на Тия.

— Полковник Уиър — нетърпеливо рече Джарет, — съгласих се да използвате къщата за вашите преговори. Получих уверение, че и двете страни ще се държат цивилизовано.

Реймънд побесня и прекъсна своя домакин, излайвайки като командир пред подчинените си:

— Заповядайте му веднага да напусне дома ви!

— Няма да го направя! — сърдито възрази Джарет Маккензи.

— Защото и вие сте янки, сър!

— Внимавай, Реймънд! — намеси се за пръв път Иън. Тия знаеше, че той ще се съобрази изцяло с волята на баща си.

— И вашият син също е янки.

— Полковник Уиър, Тейлър Дъглас също като вас е гост в този дом.

— Вие отказвате да вземете съответни мерки, така ли? — заплашително попита Уиър.

Тия рядко бе виждала баща си толкова ядосан.

— Повтарям, че сте гост в моя дом също както и полковник Дъглас. Обещах на вашето правителство, Реймънд, че ще бъда домакин на преговорите и те ще бъдат мирни. Ако искате да се биете, предлагам да се върнете на бойното поле.

— Сър, има нещо, което вие постоянно забравяте — това е южен щат. Щат на Конфедерацията. Вие сте против собствената си родина, вие…

— Няма човек, който да е по-отдаден на този щат, полковник Уиър. Всичко, което съм изградил, е плод на мечтите ми. Познавам тази земя не по-зле от вас. Познавам хората и знам колко са уморени от тази война, знам, че те предпочитат да продължат да градят нашия рай, а не да го рушат. Не ме поучавайте за моя щат, сър; аз го познавам толкова добре, колкото и всички останали.

— В такъв случай със сигурност осъзнавате, че може да се окажете под вражески прицел…

— Сър! — гневно го прекъсна Джарет. — Огледайте се. Огледайте се много внимателно. Погледнете надолу към реката, там, където се извисяват боровете. Моят дом е добре защитен.

Уиър много добре съзнаваше истинността на това твърдение. Бавно прибра сабята в ножницата си. Изпъна рамене и се втренчи продължително и заплашително в Джарет.

— Сър, ще съжалявате за този ден. Аз ще си тръгна и поне тази Коледа няма да бъде заплаха за вас. Полковник Тейлър, ще се моля да имам честта да ви убия на бойното поле! Погледнете ме! Аз винаги яздя пред войниците си. — Запъти се към вратата на гробището, после се обърна. Свали шапката си и се поклони на Тия. После продължи към конюшните.

— Аз също ще тръгвам, Джарет — обади се Тейлър. Думите му накараха всички да извърнат погледи от отдалечаващия се Уиър и да ги насочат към него.