Хедър Греъм - Триумф

А баща й, брат й и Тейлър Дъглас обсъждаха плановете на янките в кабинета на Джарет. Дали все още бяха там? Коледният ден бе към своя край.

Внезапно й хрумна, че майка й или Алайна може да са в другия край на имението. Тия мина през ливадата и се озова до оградата на семейното гробище. Бутна вратата. Странно, беше отворена. Пристъпи вътре и си каза, че в сумрака на залязващото слънце гробовете изглеждат някак си красиви.

Преди войната майка й идваше тук веднъж седмично, за да слага свежи цветя върху гробовете. Сега идваше по-често. Тара сподели с Тия, че е благодарна, задето нито един член от семейството не е загинал във войната и че в гробището има само стари гробове.

Тук почиваше първата съпруга на баща й. Тара винаги се грижеше много внимателно за гроба й, тъй като изпитваше особена симпатия към своята предшественичка. Надгробният камък на Лиза Мари Маккензи представляваше красива скулптура, извисяваща се в средата на малкото гробище. Тук бяха и гробовете на починалите семиноли, повечето роднини на чичо й Джеймс.

Също като Тейлър Дъглас.

Младата жена мислено се укори. Дори и на това място не преставаше да мисли за този проклетник!

— Тия.

Тя бързо се извърна.

Реймънд Уиър я бе последвал.

— Реймънд — смутено промълви тя.

— Радвам се, че те заварвам сама.

Той изглеждаше много красив в сивата си униформа, с елегантната шапка с перо върху дългите си златисти къдрици.

— Защо? Какво има, Реймънд?

— Предполагам, че те обсъждат плановете си в кабинета на баща ти.

Сърцето й прескочи един удар.

— О, Реймънд, едва ли. Ти си гост в тази къща също като Тейлър Дъглас. Ако желаеш да отидеш в кабинета…

— Не, Тия — прекъсна я той и я погледна. — Чудех се дали и ти си била в кабинета.

Тя пое дълбоко въздух.

— Бях, но си тръгнах. Знаеш, че съм страстна привърженичка на южняшката кауза и съм готова на всичко за нея, но едва ли си мислиш, че мога да шпионирам баща си в собствения му дом?

— Тия, не е само това. Аз смятам, че можеш да направиш нещо за баща си, докато все още не е късно.

— Не е късно?

Реймънд нетърпеливо поклати глава.

— Тия, баща ти винаги е бил отцепник. Когато белите отчаяно се бореха да оцелеят по време на войните със семинолите, той остана неутрален, за да подкрепя каузата на природения си брат — каузата на семинолите.

— Внимавай какво говориш, Рей! — тихо го предупреди тя. — Аз обичам чичо си, а баща ми предотврати проливането на невинна кръв по време на войните със семинолите. Освен това трябва да добавя, че синовете на чичо ми служат храбро и честно на Конфедерацията.

— Както знаеш, аз искрено се възхищавам на братовчедите ти — увери я Уиър. — Но мъжете като баща ти подкрепят такива изменници като Дъглас, който служи на врага. Бог вижда, че по-голяма част от индианците притежават достатъчно разум, за да осъзнаят, че янките са тези, които ги избиват.

— А какво ще кажеш за онези, които си смениха униформите след отделянето на Юга? Нима униформите са ги направили по-различни? — запита тя.

— Те са достатъчно умни, за да се бият за родния си щат, за новия живот.

Обаче Тия не вярваше, че ако Югът спечели войната, белите политици ще се загрижат за индианците, които им бяха помогнали.

— Дъглас може да е наполовина семинол или наполовина дивак. Рей, но доколкото знам, е постъпил в Уест Пойнт и е бил военен още преди войната — рече накрая тя.

— Въпросът е, Тия, че той много добре познава нашия щат. Израснал е на тази земя. И е много опасен враг. Дъглас познава блатата, нашия начин на живот, обичаите ни. Ако знаехме какво са замислили янките… ако имахме възможност да спрем Тейлър Дъглас сега… мисля, че това би било много полезно за каузата ни.

— Не мисля, че сега е подходящото време да се опитваме да спрем Тейлър Дъглас!

Тия с ужас съзря, че Тейлър Дъглас е влязъл в гробището и се е облегнал на високия дъб в другия му край. Кой знае откога беше там.

Той се отдръпна от дървото и се запъти към тях.

Рей измъкна сабята си, готов да се бие.

— Приберете оръжието си, сър — презрително процеди Тейлър.

— Ще се бием…

— Не, Рей! — извика тя. — Моля те, Рей, не и тук.

Затича се към него, но Тейлър я хвана за ръката, преди да стигне до Реймънд Уиър.

— Не, Тия — гневно нареди Тейлър. — Това не е твоя работа.

— Това е имението на баща ми!

— Извади си оръжието! — настоя Рей.

— Не, моля ви! — промълви Тия. Ръката на Тейлър продължаваше да стиска нейната и тя го погледна умолително. Очите му, блестящо златисти, сякаш докоснаха нейните.