Хедър Греъм - Триумф

— Всичко у Аби е съвършено, госпожице Маккензи, включително и гърдите й. Обърнете се. Качете се на коня си. Върнете се там, където тези, които ви обичат, могат да ви защитават.

— Не си ти този, който ще ми казва какво да правя! Върви да се грижиш за своята съвършена Аби!

Завъртя се на пети и си тръгна — може би точно навреме. Той бе уловен в примката на болката и яростта, които Тия бе събудила у него.

Остави я да си върви, остави я да си отиде. Ти не можа да промениш съдбата заради една жена, която те обичаше, която те слушаше. А за тази ти си враг, омразен и презрян…

Тейлър не понечи да я спре. Втренчил поглед във водата, младият мъж се закле, че ще препусне надалеч и ще я остави на собствената й съдба.

Когато се събуди на Коледа, Брент си помисли, че ще се обърне и ще види, че тя си е отишла, или ще открие, че изминалата нощ е била само прекрасен сън. Но не беше. Тя лежеше до него, свита под завивките. Изглеждаше толкова невинна и недокосната, както когато бе дошла при него. Ала всичко се бе променило завинаги.

Той стана внимателно от леглото, изми се и се облече. Излезе от къщата, без да я буди, и закрачи към болницата. Помощниците му го посрещнаха с чаша горещо кафе. Пациентите му, дори тези, които умираха, сякаш се бяха съживили заради Коледа. Сестрите и санитарите го почерпиха с домашно приготвени сладкиши, малко, но дадени с обич. Брент прегледа болните си и времето мина неусетно.

Накрая бе свободен да се прибере. Отново изпита страха, че тя ще си е отишла.

Но от коридора се носеше апетитен аромат. Брент я откри в кухнята. Когато го видя, лицето й светна в усмивка.

— Е, не е пуйка. Не успях да се сдобия дори и с шунка. Ще се задоволим с едно доста мършаво пиле, но тъй като сме само двамата, мисля, че ще ни стигне.

Когато тя се обърна към печката с вълнени кърпи в ръце, той я проследи с поглед, после приближи към нея и я взе в прегръдките си.

— Пилето ще бъде най-вкусното ястие, което някога съм опитвал, макар че трябва да призная, че гладът, който ме мъчи, е от съвсем друго естество.

Тя се изчерви.

— Ще изгори…

— Тогава спасявай пилето.

Освен пилето бе приготвила сладки картофи, ряпа и домати от консерва. Компотът от праскови завършваше тяхното празнично меню. Разговорът бе учтив; тя го попита за пациентите му и той й разказа. Не говориха за войната, нито за опустошения Юг. Не споменаха, че може би ще загубят войната или че този път Лий ще бъде победен и Грант ще превземе Ричмънд.

Когато приключиха с вечерята, той й помогна да раздигнат чиниите, но когато се озоваха в кухнята, не издържа. Притегли я в обятията си и я целуна. Тя започна несръчно да разкопчава копчетата на сакото му, а по едно време Брент едва не я овърза в престилката й. Задъхани и смеещи си, двамата захвърляха дрехите си по пътя към спалнята. Любиха се отново и отново. Когато заситиха страстта си, Брент разпали огъня, а тя стана от леглото. Той я зави в едно одеяло, седна в креслото до камината и я взе в скута си. Двамата се загледаха в буйните пламъци.

— Мери… защо всъщност дойде тук?

— Казах ти… защото исках да бъда с теб.

— Но аз мислех, че искаш да бъдеш сама.

— Имах нужда известно време да остана сама. Заради баща си. Но пък исках и да бъда с теб. Защото не можех просто да бъда някъде и да се преструвам, че войната не съществува, не можех просто да бъда някъде… и да забравя, че ти съществуваш.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна.

— Трябва да се омъжиш за мен — сериозно каза той.

Тя докосна лицето му.

— Не, Брент. Не е нужно да се жениш за мен, защото съм дошла тук. Дойдох, защото исках да бъда с теб. Много добре знаех какво правя. Не ми дължиш нищо. Боя се, че понеже си възпитан като джентълмен, ще смяташ, че си длъжен да ми предложиш брак, защото си отнел девствеността ми. Но ти няма да се ожениш за мен поради тази причина!

Той се усмихна.

— А какво ще кажеш за една друга причина — защото просто искам да бъда с теб?

— Брент, война е, а ти си бил самотен…

— Бил съм самотен през целия си живот, преди да те срещна.

— Това беше много мило.

— И е истина. Омъжи се мен… защото те обичам — твърдо каза той.

— О, Брент…

— Е?

— Ами…

— Кажи го!

Тя се усмихна.

— Да, обичам те!

— Освен това никак не е благоприлично един уважаван хирург да живее в грях! — заяви той.

— Разбира се, че не е!

— А и аз просто няма да ти позволя да ме съблазниш отново, ако не възнамеряваш да постъпиш както е редно! — подразни я той.