Хедър Греъм - Триумф

— Да ми помогнеш…

Той се обърна към нея. Истински офицер и джентълмен, галантен, с изправена военна стойка. Тя си припомни как я докосвал през нощта и нещо повече — как я бе гледал, спомни си нежните думи и закачки, които бяха разменяли в миналото.

— Аз гарантирах за теб — продължи той. — Когато се оженихме, се заклех, че ще прекратиш шпионската си дейност. Заклех се в честта си.

Тя сведе поглед. Не знаеше какво да каже и дали простата истина ще бъде достатъчна.

— Джеси, аз не съм направила нищо. Кълна ти се, невинна съм и не съм извършила нищо срещу Севера.

— Ще ми се да можех да ти повярвам.

— Как можеш да твърдиш, че ме обичаш, и в същото време да не ми вярваш! — извика младата жена.

На устните му заигра горчива усмивка.

— Лично съм те виждал как действаш, Сидни. Знам колко страстно си отдадена на каузата си.

— Джеси, не съм те виждала от шест месеца. Напуснах града, за да се видя с брат си Брент.

— Който по стечение на обстоятелствата се оказа в покрайнините на Ричмънд.

— Не съм пренасяла никакви правителствени или тайни военни документи, Джеси. Просто исках да видя брат си. Прехвърлиха го във военната болница, след като дълго бе работил по специален проект…

— Да, Сидни, знам върху какво работи Брент. Не съм изпускал от поглед семейството ти. За щастие — както и за нещастие на толкова много, които бяха убити — армията от Потомак и армията от Северна Вирджиния постоянно се дебнеха. Брент бе изпратен да обучи някои от прославените южняшки воини и да спре надигащата се вълна от венерически болести. Сега се е върнал, за да се грижи за войниците, ранени при постоянните сблъсъци между двете армии. Това обяснява действията ти в миналото. А сега?

— Отидох да го видя пак.

— Не си имала време да стигнеш до Ричмънд.

— Откъде, за Бога, можеш да знаеш това? — раздразнено попита тя.

На устните му отново заигра суха усмивка.

— От шпионите — тихо рече той. — Сидни, защо те нямаше, когато пристигнах? Къде беше?

— Аз… — започна тя, после се поколеба. Имаше ли право да му каже. Дали той щеше да разбере това, което двете със Сиси бяха направили? Тя сведе глава. — Нямам право да ти кажа.

— Сидни, в името на Бога…

— Да, тъкмо в името Божие. — Погледна го и внезапно сърцето й се изпълни с болка. — Между нас не съществува никакво доверие, нали?

— Сидни, а как би могло да съществува?

— В такъв случай, ако ме извиниш, ще се облека… за да можеш да ме арестуваш.

— Сидни, не бъди глупава. Няма да изляза от тази стая.

— Тогава остани.

Тя отметна завивките и стана от леглото. Извади чисти дрехи от малкия гардероб в ъгъла на спалнята и се обърна с гръб към него, за да се облече. Едва бе обула дългите долни гащи, когато почувства ръцете му на раменете си, а топлият му дъх опари тила й.

— Сидни…

— Джеси, остави ме!

Той я обърна към себе си, погали дългите й разрошени кичури и плъзна пръсти по бузата й. Прииска й се да се от пусне на гърдите му, да зарови глава на рамото му, да почувства закрилата му… и страстта му. Отдръпна се от него, а зелените й очи заблестяха студено като нефрит.

— Остави ме, Джеси, остави ме.

За нейна изненада той го направи. Изруга грубо, отдръпна се от нея и се запъти към вратата. На прага се спря.

— Ти си под домашен арест, Сидни. Не искам да те изпращам отново в „Олд Капитъл“.

— Разбира се. Дори и янките могат да те попитат какво престъпление съм извършила този път!

— Щом не искаш да ми кажеш…

— Не мога!

— Тогава не ми оставяш избор.

Вратата се отвори и той излезе. Затвори се с трясък след него.

Беше Коледа. Той ще се върне, помисли си Сидни.

Обаче той не се върна.

Решен да намери Тия Маккензи, Тейлър се отправи към кухнята, където го посрещна мургавият коняр, облегнат на дървената врата. Индианецът мърмореше недоволно нещо неясно. Доколкото Тейлър си спомняше, това бе Били Клауд, главният коняр на Джарет Маккензи. Чертите на лицето му издаваха произхода му от племето на семинолите. Щом зърна Тейлър, Били се притесни и закърши пръсти:

— Полковник, извинявайте, но се бях умислил, защото съм много разтревожен.

— Не са необходими извинения. Само ми кажете какъв е проблемът? Може би ще мога да ви помогна.

— Единствено баща й може да се справи с тази буйна кобила — промърмори Били Клауд и мрачно поклати глава.

— Да не би да става дума за Тия Маккензи? — попита Тейлър и се усмихна леко.

— Да, за нея става дума. — Внезапно конярят се втренчи в Тейлър. — Вие май сте роднина на Джеймс Маккензи. И на Оцеола.