Хедър Греъм - Триумф

Сутринта на Коледа. Тия не можеше да се сдържи и флиртуваше дръзко с Уиър. Съзнаваше, че безгрижният й смях дразни врага й, че той чува шеговитите й подмятания, вижда как се смее с Уиър, докато си говорят за миналото. Беше решила да омае Реймънд Уиър, но сама не знаеше защо. Осъзнаваше само, че кокетното й поведение е опасно и не е правилно. Улови предупредителния поглед на снаха си. Знаеше, че Алайна е смутена и разтревожена от държането й, ала въпреки това не можеше да се спре.

Сутринта след закуската беше много приятна. Децата се бяха събудили, нетърпеливи да отворят подаръците си. Разкъсаха чевръсто разноцветните пакети с комплекти игри и различни играчки, смееха се и тичаха из цялата къща. Очите им искряха, а бузите им бяха порозовели от вълнение; те бяха твърде малки, за да знаят, че черен облак бе надвиснал над родния им щат, а страната бе разделена.

По-късно възрастните също си размениха подаръци.

На Реймънд Уиър се падна бут пушена шунка.

Тейлър Дъглас получи миниатюрен портрет на жена, поставен в изящна сребърна рамка, който лесно можеше да се напъха във войнишката раница или кесия.

Тия никога не го бе виждала. Отначало дори не разбра какво е, но портретът минаваше от ръка на ръка в стаята и всички изразяваха възторга си от изработката. Тейлър Дъглас се втренчи продължително в подаръка си, а после погледна към Тара.

— Никога не съм очаквал подобен трогателен жест, госпожо Маккензи. Знам колко сте заета и въпреки всичко сте отделили време за този подарък, при това изработен с толкова вкус и финес… Наистина съм ви много благодарен.

Тара се усмихна щастливо.

— Ти си изпратил портрета на снаха ми Тийла, съпругата на Джеймс, малко след като сте се оженили. Преди известно време къщата на Тийла и Джеймс изгоря при пожар. Докато я възстановяваха, тя ни изпрати за съхранение по-голямата част от вещите си, които бяха спасени. Този портрет бе сред тях. Когато чух, че ще дойдеш, си казах, че Тийла ще се радва, ако ти го подаря.

Миниатюрата стигна до Тия. Тя я погледна. Жената на портрета бе фина, руса и много красива. Усмивката й бе миловидна и покоряваща. В очите й сякаш бяха стаени дяволити искрици.

Тя бе неговата съпруга.

Пръстите й изстинаха. Какво значение имаше това? Нали се молеше никога повече да не го види отново? Той не бе сторил нищо друго, освен постоянно да я унижава.

А сега и това.

Двамата бяха споделили интимност, макар и странна, а той беше женен.

Вдигна глава и видя, че Тейлър я гледа. Тия му подаде портрета.

— Много е красива.

Той кимна и се извърна.

— Тия, би ли помогнала с яйчния пунш, скъпа?

— Разбира се, мамо.

— Нека се преместим в музикалния салон, господа.

— И дамите, папа, и дамите! — провикна се Ариана, която се бе настанила в скута на дядо си.

— О, да, и дамите, разбира се. — Джарет се усмихна на снаха си, седнала в другия край на стаята. — Дами, нали ще ми простите?

Всички се засмяха. Въпреки войната в къщата в лицето на двамата полковници от враждуващите армии се усещаше и духът на Коледа.

Изглежда, единствено Тия не споделяше всеобщата радост.

— Добре ли си? — попита я майка й, когато двете отидоха в кухнята при Лили, за да приготвят подноса с чашите с яйчния пунш — някои с уиски, а други — без.

— Да, разбира се, майко, добре съм.

— Полковникът преследва ли те?

— Какво? — виновно попита младата жена.

Дали майка й бе разбрала, че между нея и Тейлър Дъглас има нещо?

— Рей Уиър. Малко го съжалявам. Той не сваля поглед от теб.

— О… да. Отново ми предложи брак.

— И?

Тия сви рамене.

— Припомних му, че сме във война.

Майка й кимна.

— Внимавай с него, скъпа моя. Не го предизвиквай прекалено. И не забравяй, че сега той е много въодушевен от участието си във войната като полковник.

— Какво искаш да кажеш?

— Може да се стигне дотам, че от него да зависи прилагането на законите.

— Но…

— Не се задълбочавай, Тия. Не искам да кажа, че всички военни са лишени от човешки чувства. Нали и брат ти Иън е военен. Но военните пълномощия понякога въздействат по странен начин върху хората. Мъжете винаги са искали повече власт. А ти просто не винаги осъзнаваш собствената си сила.

— Коя е тя?

— Младостта и красотата — усмихна се майка й.

— О, майко…

— Стига, скъпа, каниш се да ми възразиш. Искаш да кажеш, че си въобразявам, защото си ми дъщеря. Но ти просто си много, много красива и всички ще се съгласят с мен. Съвсем очевидно е, че и полковник Уиър е на същото мнение, а пък и…