Хедър Греъм - Триумф

Тя извика и се задави, искаше й се да умре. Ноктите й се забиха в раменете му. Той застина, изчакващ. Очите му срещнаха нейните. Нейните се затвориха. Той отново започна да се движи. Тя продължаваше да си мисли, че ще умре. Болката продължаваше… но примесена с някакво ново усещане. Тя стисна зъби, опитвайки се да го отблъсне. Зарови глава на рамото му, вкопчи се по-силно в него, внезапно изпълнена с желание за още и още, започна да се движи заедно с него, искаше още, още…

По тялото й се разля сладостна нега, като разтопена стомана, увличайки в огнената си вихрушка силата и гнева, и всяка друга мисъл, оставяйки само опиянението на мига, което я издигна до върховете на екстаза. Тя се сля с тази магия, с жарта на прегръдката му, а после пак се понесе надолу и пак й бе студено, а тялото й пулсираше болезнено, увито в оплетените чаршафи и дрехите му.

Той лежеше до нея. Не каза нито дума за извинение. След малко стана и свали мокрите си и измачкани дрехи. Тя потрепери, впила поглед в тялото му, обляно от лунната светлина. То беше съвършено. Бронзовият загар по раменете му бе Прорязан от бялата линия на раната от Гетисбърг. Вероятно заради тази рана е получил ново повишение за проявен изключителен героизъм на бойното поле.

Тя сведе поглед и преглътна. Имаше време, когато и двамата се интересуваха от едни и същи неща, когато флиртуваха, когато се влюбиха един в друг. Някога бяха приятели. После се ожениха… а сега, когато нищо не изглеждаше добре, дойде този изблик на страст. Господи, как мечтаеше да бъде с него! Смях и може би бутилка шампанско, всички и възбуждащи и нежни думи, нашепвани в ухото й. Мразеше го, мразеше го, задето я бе осъдил. Отглас от болката се надигна у нея и заедно с това й се искаше той да легне до нея.

Той се върна до леглото, дръпна завивките и каза хладно:

— Пъхни се под чаршафите и одеялото. Цялата трепериш.

Ах, какви нежни и мили думи, подходящи за случая!

— Не ми е студено. Ядосана съм. Искам да си вървиш.

— Ти замръзваш. Направи каквото ти казвам… поне веднъж.

— Защото се намираме във Вашингтон и смяташ, че имаш та власт?

— Защото е логично.

Тя се отдръпна от него и се опита да стане. Той я дръпна надолу: чаршафите и одеялото я покриха. Легна до нея. Тя изстина на разстояние от него. Той я привлече към топлото си тяло, притисна я към себе си. Тя затвори очи. Имаше да му каже толкова много неща. Но нито едно от тях не каза.

После го почувства.

Устните му опариха тила й, все едно я жигосаха, после рамото, спуснаха се по гърба. Ръцете му обхванаха гърдите й, плъзнаха се надолу по корема, достигнаха до слабините. Пръстите му се притиснаха и загалиха…

Този път внезапно я обзе опустошителен огън. Извърна се към него, водена от инстинкта. Докосваше го, дразнеше, целуваше, подивяла от страст. Желанието избухна в гърдите й като изгаряща спирала, подлудяващо и покоряващо. Устните му бяха навсякъде. От всяко докосване на пръстите му лумваха пламъци. Тя се изви, тръпнеща и жадна под него. И когато той отново проникна в нея, тя отвърна на всеки негов тласък, обезумяла от страст, жадна и пулсираща от желание…

Сякаш светът експлодира. Войната бе свършила; животът бе свършил. Ослепителни светкавици прорязаха черните атлазени небеса, после всичко изчезна. Този път като че ли измина цяла вечност, докато летеше надолу и докато осъзнае, че той е с нея, също тръпнещ в екстаза на освобождението.

Беше чудо, истинско чудо. И тя отново бе влюбена, готова да му признае какво се бе случило, как се бе оказала въвлечена във всичко и как всъщност бе предала Юга, наследството си, това, в което бе вярвала и което винаги бе отстоявала. Никога нямаше да го направи отново. Ако не бяха любезността и справедливостта на лейтенант Джонстън, щяха да я заловят, но…

Той погали косата й и каза:

— Вече не може да става и дума за анулиране.

— Да — прошепна младата жена, извърна се към него и сгуши лице на гърдите му. Той ухаеше толкова прекрасно. Мускулите му потръпнаха под пръстите й. Топлината му я обгръщаше отвсякъде.

— Господи, колко ще ми бъде мъчно да те видя пак в затвора.

Тя застина. Отдръпна се.

— В затвора?

Очите му бяха много сериозни.

— Нима смяташе, че ще се оставя да бъда съблазнен и подмамен от страстта и ще забравя, че ти излъга, че ме направи на лъжец и глупак?

Тя рязко се отдръпна от него. Той се протегна и я сграбчи, за да й попречи да стане от леглото.

— Махни се от мен! Махни ръцете си от мен! Извикай стражите си и ме арестувай още тази нощ, макар и да не знам в какво ме обвиняваш! Извикай ги веднага! „Олд Капитъл“ е прекрасно място за прекарване на нощите, особено щом ти няма да си там! Ти си прав, там ще бъда сред свои — хора, които са като мен. Предпочитам да спя с бунтовници, отколкото със змии!