Хедър Греъм - Триумф

— Донесла си от юг писма от починали бунтовници? — попита я той.

После рязко се обърна, хвана я за раменете и започна да я измъква от ваната.

— За Бога, нали ми обеща, нали ми се закле! — изкрещя й той. — Закле ми се, че повече няма да се занимаваш с шпионаж. И аз обещах, че няма да бъдат предприемани акции срещу Съюза, в които ти да бъдеш замесена. Аз дадох думата си! Заложих моята честна дума заради теб!

Тя никога досега не го бе виждала така обезумял. Джеръм Халстън винаги умееше да се владее. Нали той най-добре от всички умееше да избира правилните решения, нали нямаше по-разсъдлив, по-любезен от него. Когато не й разреши да напусне града заедно с Джеръм, дори когато я арестува — точно тогава той се ожени за нея, — той съумяваше да се владее. Дори и след женитбата им не се бе променил. Гневът му винаги преминаваше, при това доста бързо. А сега…

Сидни дори не можеше да реагира. Стоеше пред него цялата насапунисана и от нея се стичаше вода. Безпомощно търсеше най-подходящите думи, за да се оправдае. Не! Тя не бе изменила на Съюза, но наистина беше пътувала на юг…

Ръката му внезапно се отметна и изплашената жена прикри лицето си с ръце и стисна зъби, сигурна, че той ще я удари. Шест месеца, разделяха ги тези проклети шест месеца. Толкова отдавна очакваха тази среща, а ето как започна тя.

Но удар не последва. Ръцете му изненадващо се впиха в раменете й и той я раздруса силно, после я блъсна и тя падна във ваната. Водата се разплиска на всички посоки. Пръстите й напипаха сапуна. Запрати го по него. Той обаче успя да приклекне и да избегне удара. После се вгледа още по-намръщено в нея и тя изтръпна. Разбра, че най-лошото тепърва предстои.

Той скочи при нея във ваната. Сидни се изви, опитвайки се да освободи ръцете си. В крайна сметка успя да се измъкне от ваната, но той я улови пред камината. Тя го ритна, решена на всяка цена да се отърве от него.

— Пусни ме, глупако! Нали искаше развод, ще го имаш, полковник Халстън! — Изруга, ала това не й помогна.

— Лъжкиня! — кресна той. — А аз ти вярвах! — просъска Джеси. Вярвах ти като последен глупак, въобразявах си, че държиш на думата си.

Този път тя се озова не във ваната, а върху матрака. Той се хвърли отгоре й.

— Махни се от мен, махни се от моя апартамент. Моята дума има своята стойност, проклет юнионист.

— Шпионка на бунтовниците.

— Северняшко копеле.

— Индианка! — ревна той в ухото й.

— Бог ми е свидетел, че ще те скалпирам! — не му остана длъжна тя.

— Къде беше? — повтори Джеси.

— Не е твоя работа. Пусни ме! Махни се от мен!

— Не и този път. Ще се върнеш обратно в затвора, скъпа моя женичке. Този път ще се погрижа да не се замесваш в никакви заговори.

Сидни за миг затаи дъх.

— Чудесно! Върни ме в затвора. Така ще получиш развода, за който толкова жадуваш.

— Да, ще го получа.

Но той не помръдна. Продължаваше да я притиска с цялата си тежест.

— Върни ме обратно — прошепна тя. Но не мислеше за това. Господ й бе свидетел, че съвсем не искаше да каже това. Ненавиждаше затвора. А сега… — Хайде, направи го! Върни ме в затвора! — повтори тя.

— Не сега.

— Защо? Нека да е сега, още сега… — Допирът на тялото му изгаряше като жарава. Толкова пъти се бе страхувала, той няма да се върне, че ще загине някъде по бойните полета. — Хайде! Какво чакаш? Направи го! — диво закрещя тя и го заудря като изпаднала в транс. — Направи го, направи го, направи го…

Той сграбчи китките й и поклати глава.

— Дойдох си у дома, за да посрещна Коледа, да прекарам Бъдни вечер с жена си. Тази война е толкова дълга, мъчителна, обричаща мъжете на самота. Толкова копнеех да съм с жена си за Коледа.

Устните му сякаш сами намериха нейните. Впиха се в тях. Тя се опита да се дръпне, дори обърна глава. Сълзи бликнаха от очите й. Ала неговите устни прекъснаха хлипането й и тя неочаквано усети, че откликва на целувките му. Припомни си как навремето се влюби в него още на първата им среща. И колко й бе трудно да се опитва да го намрази, за да го отблъсне от себе си, да не му позволи да я завладее.

А сега… Целувките му, допирът на ръцете му. Усещането за глад, гняв, страх. Мокрите му дрехи бяха полепнали по тялото му. Огън и лед се преплитаха в нея.

Той напълно осъзнаваше това, което става, но в същото време се молеше дано тя да го обича…

Само целувката му, докосването му. Изгарящо, разтърсващо. Събуждащо диво желание, което я караше да се притиска в него и в същото време да се бои. Той беше страстен, но нетърпелив в гнева си.