Хедър Греъм - Триумф

— Това не е нужно — възрази Джарет.

— О, тъкмо напротив, сър — увери го Тейлър. — Не бих желал да се каже, че съм стоял безучастно, докато вие сте спорили с един полковник от Юга и сте покровителствали един враг.

— Все още е Коледа — рече Джарет. — Реймънд каза каквото искаше и никой не можеше да му попречи. Но не е нужно и ти да си тръгваш.

— Благодаря ви, но вече е време да тръгвам.

— В такъв случай няма да те задържам.

Висок и тъмнокос, Тейлър Дъглас беше внушителен в тъмносиния си мундир, когато се отдалечи с твърда стъпка малкото гробище.

Младата жена усещаше, че брат й бе озадачен. Баща й се взираше настойчиво в нея.

— Е, дъще, каква бе причината за тази разправия, която не завърши фатално?

Тя отвори уста, за да отговори. Дали да каже на баща си, че Реймънд Уиър й бе предложил да шпионира? Или че се е изненадал от присъствието на Тейлър Дъглас в гробището? Да се опита ли да му разкаже какво се бе случило? Поклати глава, а в гърдите й внезапно се надигна гняв.

— Мъже! — възкликна тя. — Мъжете винаги повтарят едни и същи неща за жените, татко. Ние сме длъжни да бъдем внимателни, да сме дами, да пазим живота! Е, всички мъже са глупци! Те само се перчат със сабите си. Готови са да се сбият като малки деца в прахта. Не ме гледай така, татко. Не бях аз причината за това, кълна се!

Той приближи към нея. Тия прехапа долната си устна и се насили да го погледне в очите. Те бяха тъмни и гневни.

— Ще стоиш настрани от тази война! — грубо й нареди той. Обърна се и с широки крачки се запъти към къщата.

Тя погледна към брат си.

— Иън, казвам ти съвсем честно…

— Ти го чу! — рязко я прекъсна брат й. Погледът на сините му очи се врязваше сърдито в нея, сякаш бе малко дете.

— Иън! Не съм направила нищо! Татко има право да вярва в своите идеали, а Реймънд се държа като пълен глупак, но нашият щат е на страната на Конфедерацията! Откакто са се срещнали, Уиър и Дъглас се държат като двойка питбули. Пак ти казвам, приличат на малки деца, нетърпеливи да се бият!

— Реймънд живее с някакви абсурдни представи за това какъв трябва да бъде Югът — отвърна Иън, — но Тейлър Дъглас е видял достатъчно смърт — ще му стигне до края на живота. Ти се заяждаш с един уморен и измъчен човек.

Той се обърна и тръгна към къщата. Тия изтича след него.

— Иън, почакай.

Брат й рязко се извърна.

— Тия, животът не е градинско увеселение или бал. Не го ли разбираш?

— Естествено, че го разбирам! Как можа да ми кажеш подобно нещо, Иън? Знаеш, че заедно с Джулиан съм преживяла цялата трагедия на войната. Виждала съм умиращи от треска мъже, тела, разкъсани от куршуми и шрапнели, отрязани крайници… аз също съм се нагледала на смърт!

Той докосна бузата й и поклати глава. Младата жена знаеше, че макар брат й да разбираше, че и тя е замесена вън войната както всички други, той все пак бе нейният голям брат — представител на силния мъжки пол.

— Тогава внимавай с мъжете, които предизвикваш, малка сестричке. Аз съм готов да умра, за да те защитя, но се надявам това да не се случи заради глупавите ти детински игри.

— Иън… аз не играя никакви игри. Аз съм голяма жена, Иън.

— Тъкмо затова е още по-опасно. — Целуна я по челото и отново се запъти към къщата. Тя го проследи с поглед, докато се отдалечаваше. После внезапно усети хлад и излезе от гробището. Закрачи към къщата, разкъсвана от противоречиви и бурни чувства. Искрено се надяваше и двамата им гости — севернякът и южнякът — вече да са си тръгнали.

В коридора нямаше никой. Тия отиде в кабинета на баща си. Там беше Алайна. Шон се бе сгушил в скута й, а тя му четеше книжка.

— Тръгнаха ли си нашите гости? — попита снаха й.

— Надявам се. Надявам се, че Рей ще заседне в някое тресавище, а полковник Дъглас — полковник Дъглас ще се върне при жена си и ще открие, че тя е поумняла и е разбрала, че той е един истински дивак. Когато влезе в къщата им посред нощ и я изненада, се надявам тя да го скалпира!

Видя, че Алайна се взира някак си странно в нея и погледна озадачено снаха си.

— Тия, Аби Дъглас е мъртва.

— Какво?

— Съпругата на Тейлър е мъртва. Тя беше застреляна при един инцидент още в началото на войната.

Тия ахна ужасено. Стомахът й се сви болезнено.

— Застреляна?

Алайна кимна.

— Било е ужасно. Очевидно хората във Вашингтон са смятали, че първата голяма битка ще бъде набързо проведена и още по-набързо спечелена — просто едно забавление. Десетина политици и цивилни са излезли навън и, разбира се, всичко е прераснало в смъртоносен конфликт, а бунтовниците са се нахвърлили върху янките. Аби не е мислила, че битката ще бъде пикник, но е отишла на бойното поле заедно с няколко полковнишки съпруги. Когато открила позицията на Тейлър и видяла всичките ранени мъже в гората… опитала се да помогне. Била улучена от заблуден куршум. Издъхнала в ръцете му.