Хедър Греъм - Триумф

— Маккензи беше в болницата в покрайнините на Ричмънд. Веднага след първите схватки получи заповед да организира полева болница. Последното, което чух, е, че той е добре и е разположил болницата си надолу по Планк роуд. — Капитанът продължи да го изучава с поглед. — Вие сте се оженили за Тия? — запита с любопитство той.

Тейлър долови познатата нотка на скептицизъм, която чуваше не за пръв път.

— Да, капитане, женен съм за Тия Маккензи. Войната често си прави странни шеги с нас. Познавате ли съпругата ми?

Капитанът кимна.

— Няма по-изискано място от имението Симарон, сър. Родом съм от Южна Джорджия и съм присъствал на много балове и градински увеселения в Симарон. Всеки, който е бил там, никога няма да забрави госпожица Маккензи, сър. Тя бе толкова красива, грациозна и изискана в онези дни… Въпреки това чух, че когато започнала войната, тя много бързо изоставила модата, финеса и изисканите маниери, за да се посвети на грижи за ранените и умиращите войници. Моите поздравления, сър.

— Благодаря ви, капитане. Сигурен ли сте, че в момента тя е с братовчед си?

— Не, не съм сигурен. Аз лично не съм я виждал, но чух от общи приятели, че тя е с Брент, а смятам, че те са добре осведомени.

Тейлър отново благодари на капитана и го попита дали може да направи нещо за него. Мъжът се поколеба, после посочи един войник, седнал до дървото.

— Редник Симс преди доста време получи рана, която продължава да го тормози. Знам, че ние вероятно ще бъдем изпратени в различни затворнически лагери на север… Има ли някакъв начин да уредите той да бъде изпратен в „Олд Капитъл“? Чух, че това е най-добрият затвор, още повече че се намира под носа на мнозина симпатизанти на Юга, а е добре известно, че Ейб е много състрадателен човек.

— Ще гледам да го уредя — обеща Тейлър. — Имате думата ми. А що се отнася до вас…

Капитанът му подаде ръка.

— Не искам нищо за себе си. Аз съм здрав, но съм много уморен. Вярвам, че ще оцелея в тази война и ще се върна у дома. А дотогава всяка нощ ще се моля всичко да свърши по-скоро.

— И аз ще се моля за това! — каза му Тейлър и си тръгна. Утре…

Утре предстоеше поредната тежка битка. И той щеше да изпълни заповедите в служба на родината си. И все пак…

Нека Господ му прости, но въпреки всичко щеше да се опита да открие съпругата си…

Изстрелите на стотиците пушки подпалиха сухите дървета. Боровете, старите дъбове и шубраците мигом пламнаха. Цялата гора бе обзета от пламъците.

Кошмарът започна от болницата. Докато се опитваше да успокои един войник с надробено коляно, Тия чу как гласът на братовчед й се извиси сред виковете и изстрелите. Брент заповяда да се приготвят за изтегляне. Тези, които можеха да ходят, трябваше да тръгнат първи по посочения от него маршрут за отстъпление. Санитарите трескаво започнаха да товарят фургоните, а войниците загръщаха главите на подплашените коне с мокри одеяла. Колоната от фургони, каруци и конници най-после потегли. Някои войници избраха да се придвижват отстрани сред прикритието на дърветата, но когато боровете започнаха да горят, веднага се върнаха на пътя. Разнесе се гъст дим и сив пушек. Тия беше заета с една превръзка, когато Брент дойде при нея, прегърна я през кръста и я притегли да седнат на близката скамейката.

— Хайде, трябва да тръгваш.

— Аз няма да тръгна преди теб.

— Тогава се качи на онзи фургон и ме чакай там, за да…

— Брент!

— Аз ще бъда в следващия фургон. Не се тревожи толкова, Тия.

— Поручик О’Мейли! Елате тук! — извика Брент към един мъж, застанал недалеч от тях. — Трябва да вземете Тия във вашия фургон! Измъкнете я по-скоро от гората!

— Слушам, сър! — веднага отвърна слабият, вече посивял О’Мейли.

— Брент, моля те…

Брент отстъпи назад и подвикна на кочияша. Камшикът изплющя и фургонът потегли.

— Брент… — извика Тия, готова да скочи и да се върне при братовчед си въпреки неговата команда да се евакуира колкото е възможно по-бързо. Но не можа да го направи. Войникът до нея я хвана със здравата си ръка.

— Госпожо Тия, наредиха ми да ви измъкна от тази гора. Това беше заповед, госпожо.

Тия се обърна и погледна към мястото, където бе разположената полевата болница. Братовчед й беше някъде там. Брент нямаше да тръгне, докато и последният човек не бъде изведен извън обсега на огъня.

Тя чуваше пращенето и пукането на разгарящите се пламъци и огънят обхващаше все повече и повече дървета и храсти. Въздухът натежа от гъстия дим.