Хедър Греъм - Триумф

— Сидни, те щяха да ни убият, поне един от нас щяха да убият! — намеси се Сиси с омраза в гласа.

— Но те бяха… бунтовници. Аз никога не съм искала да предам собствените си хора.

— Сидни! Те не бяха твои хора. Това бяха едни долни отрепки.

Сидни отново впи поглед в Тейлър. Той си помисли, че тя всеки миг ще припадне.

— Но ти уби всички — сломено промълви младата жена.

— Мразя да убивам хора, Сидни. Просто нямах избор.

— Не… не… аз съм виновна за всичко! — извика тя и внезапно се хвърли към него, цялата трепереща. — Тейлър, ако не беше дошъл… о. Господи, те щяха да ни обесят! Без съд и присъда, без…

— Те бяха отрепки, бели боклуци! — избухна Сиси, без да отделя поглед от Тейлър. — Благодаря ви, сър. Не ви познавам, но съм ви безкрайно задължена. Истинско чудо е, че се оказахте тук.

— Не е чудо. Отидох в къщата на Сидни. Мислех… — Той сви рамене. — Мислех, че тя шпионира отвъд фронтовата линия.

Сиси вирна брадичка и за миг остана неподвижна.

— Не е шпионирала. Става дума за хора, полковник. За чернокожи. Да! Тя прекарваше нелегално негри зад позициите на бунтовниците. А след това се промъкваше обратно през позициите на янките. Тя спасява човешки живот, полковник, спасява хора!

Тейлър се отдръпна от Сидни и бавно повдигна вежди. Лицето й бе пламнало.

— Въпреки това Джеси ще иска да ме удуши! — дрезгаво изрече тя. — А ако Джеръм разбере… или Брент… или баща ми… Джулиан… Тия… — Гласът й заглъхна.

— Ти си работила в помощ на нелегалното прехвърляне на негри на север! — смаяно повтори Тейлър.

— Не! — възрази Сидни. — Не съвсем. Аз нямах намерение…

— Да! — извика красивата чернокожа жена. — Тя беше невероятна.

— Всичко стана случайно — обясни Сидни.

Той поклати глава. Случайно? Беше чувал тези думи и преди. Какво караше хората да се заместват в този трагичен конфликт?

Усмихна се тъжно.

— Сидни Маккензи, убий ме, но не разбирам нищо.

— Тейлър, опитай се да ме разбереш! Нали няма да кажеш на…

— Сидни, ти си станала янки?

— Не! Аз съм бунтовничка във всичко останало, но… но това! — прошепна тя. — Тейлър, трябва да запазиш тайната ми, трябва…

— Сидни, не мога да запазя тайната ти. Джеси смята, че ти шпионираш за Конфедерацията, но това, което правиш, е нещо много по-добро. Въпреки това ще се ядоса, защото се излагаш на опасност. Освен това ще бъдеш заклеймена като предателка. Върви си вкъщи и остани там под домашен арест.

— Тейлър, нали не смяташ да кажеш на Джеси…

— Сидни, боя се, че ще трябва. — Той се наведе и я целуна по бузата. — Мисля, че той ще бъде горд с теб. Разбира се, след като те удуши. Но повече никакви разходки из фронтовите линии. Един добър войник знае кога да спре.

Сидни сведе глава.

— Знам.

— Трябва да тръгваме. Мога да те следвам на около петнадесетина километра. Надявам се, че ще стигнем до някой преден пост на янките.

Сиси го дари с щедра усмивка.

— Вие сте страхотен мъж, искам да кажа, за един бял. Женен ли сте, полковник?

— Не, не е — отвърна Сидни.

— Да. Боя се, че съм женен — обърна се Тейлър към Сиси и също й се усмихна. После погледна към Сидни и й обясни: — Ожених се повторно.

— Наистина ли? Кога? За кого? Радвам се за теб, Тейлър. Знам колко дълбоко те нарани смъртта на Аби. Кога се случи това и къде…

— За Тия.

— За Тия?!

— Да, за Тия.

— Тия Маккензи! — смаяно попита Сидни.

— Същата. Но сега, ако ме извините, във фургона ви чакат хора, а само един Господ знае дали тези тук нямат приятелчета, които са ги последвали. Сиси, за мен бе удоволствие да се запозная с теб. Ти си една от най-смелите и красиви жени, които познавам. Сидни, наистина се гордея с теб, но току-що бях при баща ти, а той жив ще ме одере, ако не те накарам да се закълнеш, че повече никога няма да рискуваш живота си по този начин. Никога.

— Кълна се, но…

— Тогава да вървим.

— И ще си тръгнем просто така? — възрази Сидни, а изумрудените й очи се разшириха. — Тейлър, почакай, не е възможно наистина да си се оженил за Тия…

— Направих го, но сега не е време за разговори. За Бога. Сидни, качвай се във фургона!

Тя впи поглед в него, обви ръце около врата му и силно го прегърна.

— Благодаря ти, Тейлър. Благодаря ти за това, че бе тук и спаси живота ми! Кълна ти се, че ще се пазя.

Не се наложи да я подканва пак. Сидни се отдръпна от него и се запъти към фургона. Тейлър прибра в обора убития, който бе останал да лежи отвън. Потупа по хълбоците конете на бунтовниците, за да избягат, и подсвирна на Фрайър.