Хедър Греъм - Триумф

Сидни още крачеше към портата на хамбара, когато Тейлър чу в далечината конски тропот.

— Идва южняшки патрул! — изплашено извика негърката.

— Хайде, скрий се вътре! По-бързо! Ще се опитам да ги отпратя!

Негърката се втурна в хамбара и се залепи до дъските, за да се скрие от погледите на идващите конници. Навън конският тропот секна.

— Здравейте! — сърдечно ги поздрави Сидни пред портата на хамбара. — Какво ви води насам, джентълмени? Да не би да сте попаднали на следите на омразните янки?

Тейлър предпазливо помръдна, за да се опита през пролуката да огледа групата и да преброи колко са войниците.

— Или някъде наблизо се води сурова битка с врага? Мили Боже, господа, нямам с какво друго да ви посрещна, освен да донеса кана прясна вода…

— Госпожо, носи се слух, че вие укривате наскоро освободената робиня Сиси Маккендрик, заради което сте била обвинена в предателство.

— Сър! Как смеете да ме обвинявате…

— Ще претърсим хамбара! Ако намерим вътре онази черна вещица с нейните чернилки, ще ви обесим всичките ей там, на онази греда. Никак не ме интересува, дори и самият президент Джефърсън Дейвис да реши, че робите трябва да бъдат върнати на господарите им. Убеден съм, че вие и цялата ви компания сте доста опасни и сте си заслужили да увиснете на бесилката!

— Стойте! — изкрещя Сидни. — Не можете просто така да избивате хората.

— Може би не ми се иска да обеся една бяла жена, госпожо. Поне не веднага. Може би ще ви дам възможност да ни убедите с момчетата, че не бива да ви обесваме. Макар че те твърдят, че сте предателка — южнячка, заловена да краде и да шпионира за Ейб Линкълн!

— Нито един почтен войник, който служи под командването на господин Робърт Лий, не би говорил по този начин на една жена.

— А на мен не ми пука какво ще каже Боби Лий, госпожо. Боби Лий не е тук в момента, нали?

Вратата се отвори с трясък. Тейлър успя да преброи мъжете. Бяха седем заедно с водача им, който бе останал на коня си и се взираше в Сидни. Негрите се опитаха да се скрият, когато шестимата мъже влязоха в обора, но един от войниците грабна една вила и я насочи към купа сено. Сиси изкрещя. Мъжът спря и я сграбчи.

— Мисля, че заловихме една от бегълките, сър — доста хубавичка негърка, сър!

— Обесете я веднага — и по-бързо. А останалите изведете оттам. Нека да разберат, че ще бъдат наказани със смърт, и няма да посмеят да избягат!

— Не! — извика Сидни. — Спрете, спрете веднага, ще докладвам за вас…

— Няма да докладвате нищо, госпожо. Вие сте най-голямата предателка.

Скочи от седлото и сграбчи Сидни, преди тя да успее да побегне. Тя се изви в ръцете му и одраска едното му око. Негрите започнаха да викат. Един от войниците вдигна пушката си.

Тейлър искате да има по-добра позиция за стрелба, но не смееше да чака. Измъкна колта си, прицели се в мъжа, който се канеше да стреля, и го прониза право в сърцето.

Забави се за секунда, за да се увери, че Сидни не е пострадала, и простреля нападателя й в средата на челото. Оборът се изпълни с отчаяните писъци на изплашените роби. Останалите петима войници вдигнаха пушките си. Проехтяха още пет изстрела от колта на Тейлър и бунтовниците се свлякоха на земята. Те все още не можеха да разберат кой стреля по тях.

Но Сидни го видя. Замръзна на мястото си. Мъжът, който я бе нападнал, лежеше мъртъв в краката й.

— Тейлър! — невярващо прошепна Сидни.

Той бързо слезе по стълбата. Сиси се бе изправила до портата на хамбара и също се взираше изумено в него.

— Заведи бързо хората си във фургона — нареди Тейлър — И ги изведи оттук колкото може по-скоро. Движете се по черните пътища — повечето от редовната войска е твърде заета с предстоящото голямо сражение, за да обърне внимание на някакъв фургон.

— Да, сър — отвърна Сиси. — Хайде, елате, нали чухте какво каза той, качвайте се във фургона и бързо се скрийте под сеното.

Гласът й бе мек и мелодичен, а тя се взираше в него с големите си кафяви очи, които не трепваха. Тейлър осъзна, че тя всъщност никога не е била истински изплашена. Ако мъжете бяха решили да я обесят, щеше да умре, без да трепне.

Залитайки, Сидни прекоси обора.

— Тейлър, аз… — Спря се и се втренчи в мъртвите мъже, лежащи наоколо.

— Сидни — глухо промълви той, пристъпи и спря на две крачки от нея. Внезапно се почувства зле при мисълта какво бе сторила тази война с всички тях. — За Бога, Сидни, какво, по дяволите, правиш? Мили Боже, можеше да умреш тук!

— О, Господи, Тейлър, те всички… са мъртви! — Сидни го погледна ужасено.