Хедър Греъм - Триумф

— Сидни? — прошепна Тейлър.

Отиде до леглото и рязко дръпна одеялото. Откри само няколко възглавници, нагласени така, че да наподобяват човешко тяло, но си личеше, че никой не е лягал в това легло.

Мери се оказа очарователна млада жена — мила, тактична, симпатична, с топли и в същото време сериозни сребристосиви очи и дълга черна коса. Тия се опита да я приветства с възторг, да й покаже, че харесва и цени жената, която бе направила братовчед й толкова щастлив. Когато Брент ги представи една на друга, Тия прегърна Мери и я приветства като добре дошла във фамилията Маккензи.

Брент наля на Тия чаша шери, но след като я изпи, тя избухна в плач. На вечеря тя не можа да хапне нито залък. Брент се мъчеше да я убеди, че макар смъртта на малкия Джоузеф Емъри да е ужасна трагедия, тя не бива да се поболява заради това. Тия не знаеше как да му обясни, че я боли не за онова невинно, съвсем малко момиченце, което издъхна в Джаксънвил, колко бе несправедливо да страда толкова много. Брент се почувства безпомощен и й заяви, че ако не се успокои, ще бъде принуден да пожертва от ценния си опиат, за да може да заспи. Като че ли Мери я разбираше по-добре. Тя остана дълго с Тия, за да си поплачат заедно. Все пак Брент не издържа и тайно от тях сипа малко лауданум в чаша с шери, и след като Тия я изпи, най-после заспа.

Но се събуди посред нощ. Надигна се в леглото и се втренчи в догарящия в камината огън. Не можеше нито да заспи, нито дори да заплаче. В главата й отново нахлуха мрачни мисли. Брент не я разбираше. Тя не бе оправдала доверието на Рианон. Рианон знаеше, че нещо ще се случи. А Тия не бе съумяла да се придвижи по-бързо, бе закъсняла непростимо и сега бе донякъде виновна за смъртта на още едно невинно дете.

Брент дойде в нейната стая, прегърна я и се опита да я утеши:

— Тия, какво става с теб? Не мога да те позная. Къде се дяна твоята прословута смелост, твърдостта на духа ти, къде е твоята жизненост, твоят плам?

— Всичко отиде по дяволите, Брент — заговори тя през сълзи. — Всичко е мъртво, като онези дечица. Като младите мъже, които всеки ден гинат със стотици по бойните полета.

— Тия, ти наистина си много зле и ще се разболееш. Сега си омъжена и нищо чудно вече да очакваш дете…

— Не! Никога! — тя изкрещя и рязко се дръпна от него. — За нищо на света! Не искам да имам деца, никога няма да позволя това да се случи! Не искам още смърт и трагедии!

— Тия, не бива да казваш това. Рано е да мислиш за деца. Не можеш да твърдиш, че не искаш и никога няма да имаш…

— Няма да имам! Не знам какво ще се наложи да направя, но никога няма да имам деца! — закле се тя.

— Не съм сигурен дали твоят съпруг ще се съгласи, Тия. Когато убиха Аби, тя очакваше дете. Тейлър искаше деца.

— Тогава Тейлър ще трябва да си намери друга съпруга! — гневно заяви Тия. — Освен… освен ако преди това не убият и него!

Внезапно й се стори, че започна да пропада в някаква бездна. Избухна в неудържим плач и Брент реши, че няма смисъл да се опитва да спори с нея, докато тя бе в подобно неконтролируемо състояние. Поднесе й още една чашка шери с още една доза лауданум и изчака измъчената му братовчедка отново да заспи.

Този път може би благодарение на допълнителната доза приспивателно тя не се събуди през целия следващ ден.

Тейлър се настани на люлеещия се стол пред камината в стаята на братовчедка си и мрачно започна да съзерцава танцуващите пламъци. Изчака така цял час, след което започна да се тревожи не на шега.

Инстинктът му подсказваше, че Сидни няма да се върне скоро. Приятно ухаещият прясно опечен хляб е бил само средство за заблуда на евентуални преследвачи, както и възглавниците, струпани под одеялото в леглото й.

Може би е искала да остави впечатление, че е в къщата. А може би просто е изпаднала в беда…

Отиде до прозореца при леглото и го огледа внимателно, после го открехна и се надвеси през него. Веднага му стана ясно откъде бе избягала Сидни. Не бе нужно да си опитен следотърсач, за да забележиш добре очертаните следи под прозореца.

Тейлър излезе, без да размени дума с редника, оставен на пост на верандата. Възседна Фрайър и пое по улицата, но заобиколи на първия ъгъл, отново улови следата и по нея стигна до близката конюшня. Оказа се, че конярят, който го посрещна на прага на конюшнята, много добре си спомняше Сидни — красива млада жена, която досега неведнъж била наемала карета от него. Имала брат оттатък фронтовата линия и още куп роднини на юг от Александрия.