Хедър Греъм - Триумф

Въпреки че не беше никак лесно да следи придвижванията на генералите си, Линкълн бе осведомен, че полковник Тейлър Дъглас е бил изпратен със задача във Флорида. Макар че като цяло загубите във войната бяха много големи, президентът на Щатите знаеше всички подробности за битката при Олъсти стейшън, беше осведомен и за флотския лейтенант Майкъл Лонг, който бил изчезнал с важни документи, съдържащи ценна информация за движението на флотата. Тейлър докладва за пълния успех на мисията си във Флорида.

— Документите са при нас, а лейтенант Лонг е официално уволнен от армията, сър.

— Преминал е на другата страна, така ли?

Тейлър поклати глава.

— Не, изобщо го изгубихме като войник; той е много уморен и съсипан.

— Всички сме уморени и съсипани.

Наистина президентът бе видимо остарял, откакто започна войната. Сраженията бяха сложили отпечатък на лицето му, сякаш сърцето му постоянно се измъчваше от хилядите дадени жертви.

— Не, сър, вие не сте съсипан — възрази Тейлър и тъжно се усмихна, защото вярваше във всяка своя дума. — Изненадан съм, че сте осведомен и за най-дребните събития сред суматохата на войната.

Линкълн сви рамене и вдигна големите си ръце с дълги и тънки пръсти.

— Накрая малките неща печелят войната. С отказа си да признаят правителството на Конфедерацията европейците ни помогнаха много повече, отколкото няколко победни битки. Колкото до Олъсти… е, надявам се, че отново ще си върнем Флорида.

— Боя се, че няма да е толкова лесно, сър.

— Но много от нейните жители са юнионисти.

— Истина е, но щатът е разделен. И нашите най-велики военни стратези решиха, че огромните усилия, които са нужни, за да се завоюва този щат, не си струват. Особено след като решиха, че трябва да превземат Ричмънд и Югът да бъде разделен на две.

— Боя се, че нашите най-велики военни стратези се сражават на страната на нашия враг! — промърмори Линкълн.

— Генерал Лий ли имате предвид, сър?

— И другите. Но мисля, че най-после имам човек, който ще се бие за нас.

— Генерал Грант?

— Познавате ли го?

— Не, сър. Той се сражаваше на западния фронт, а аз участвах в източните кампании, докато не получих заповед да преценя с каква военна сила разполагаме, преди да започнем кампанията във Флорида.

— Е, скоро ще се запознаете с него. Както и да е, ако Лий беше на наша страна… доколкото знам, той е ваш близък приятел.

— Приятел на много от нас, сър. Той бе мой преподавател в Уест Пойнт. Чудесен инструктор и прекрасен човек.

— Говорят, че е препускал с коня си през цялата нощ, когато му предложих да застане начело на армиите на Севера. Имаше толкова красив и елегантен дом… а сега погребваме мъртвите си на ливадата отзад. Тази жестока, безмилостна война не пощади никого. Старият Джеф Дейвис сигурно също не е могъл да намери покой през нощта, когато е умряло момчето му. Бог ми е свидетел, че искрено му съчувствам и той е в молитвите ми. Мъчно ми е, като гледам разрушенията и смъртта, която причинихме, но Бог ни помага. Да можехме най-после да сложим край на тази братоубийствена касапница… тогава ще протегнем ръка и ще предложим приятелството си, ще прегърнем отново нашите братя и заедно ще оплакваме нашите мъртви и нашите загуби.

— Моля се да стане така, сър.

— Когато всичко това свърши, мнозина ще бъдат изпълнени с жажда за мъст. Кажете ми, полковник Дъглас, и вие ли ще бъдете сред тях? Войната направи много жени вдовици, а вие загубихте съпругата си в този братоубийствен конфликт.

— Аз наистина съм насъбрал много злоба и жлъч, сър.

— Времето не излекува ли раната ви?

— Повечето белези зараснаха, сър. Но и аз като вас искам конфликтът да свърши. — Замълча за миг. — Аз се ожених повторно. За жена, чиито симпатии са на страната на Юга. Вие познавате брат й, полковник Маккензи.

— Да, така чух и аз. Оженили сте се за госпожица Тия Маккензи, красавицата на вашия роден щат, любимката на Симарон, имение, което е известно с гостоприемството си. Тъй като се говори, че новата ви съпруга е рядка красавица, с буен нрав, смела и безкрайно очарователна, аз съм щастлив за вас, полковник. За един войник миговете на спокойствие и щастие по време на война са много редки.

— Да, наистина е много рядко — сухо отвърна Тейлър. Мигове на спокойствие? — Вие сте изключителен човек, сър. Не само познавате офицерите си, но дори сте осведомен и за семейното им положение!

— Имения като Симарон са известни надлъж и нашир. Както и стореното от Джарет Маккензи — не в името на Севера или Юга, а в името на човечността.