Хедър Греъм - Триумф

— Тя беше очарователна. Но и много твърда и силна духом, когато поискаше. Не мога да си представя какво е изпитвал той, когато тя е умирала в ръцете му… ох, извинявай. Тия. Да, разбира се, всичко това е минало. Сега той е женен за теб. И ето те сега, толкова навътре в територията на Юга. Той знае ли? Тя повдигна рамене.

— Не знам. Ти явно знаеш много повече от мен. Аз дойдох тук заради Рианон. Имах чувството, че нямам избор.

— Да, разбира се, мога да те разбера. Е, сигурно Тейлър също ще те разбере. Жалко, че той не е на наша страна. Би могъл да бъде изключително ценен за нашата кауза. Никога не съм срещал човек с такива способности на следотърсач. Когато бяхме деца, никой не можеше да го победи в нито една игра. Беше способен да чуе как пърхат крилете на летяща пеперуда. Или да вижда в непрогледен мрак. Той е отличен следотърсач. От детективската агенция „Пинкертън“ биха дали мило и драго, за да го наемат на работа при тях, но той е решил завинаги да си остане само разузнавач и кавалерист въпреки необикновените си инженерни умения.

— Инженерни умения?

Брент изглеждаше искрено изненадан.

— Да, инженерни умения. За известно време учеше в Оксфорд, после постъпи в академията в Уест Пойнт. Той е самороден талант, когато става дума за строеж на мостове, пътища, понтони… макар че всъщност първата му любов е архитектурата. Обича да мечтае за времето, когато в цяла Флорида отново ще започнат да се издигат грандиозни строежи. Ти не знаеше ли това?

— Аз… хм, не знаех. — Тия се поколеба за миг. Беше удивена от това колко малко всъщност познава човека, за когото се бе омъжила. — Работата е там, че ние много отскоро сме заедно.

— Да, трябва да призная, че наистина е така. Аз също не съм го виждал напоследък, но откакто войната започна, много рядко се виждам с близките си. Майка ми, Господ да я благослови, с часове пише писма, надявайки се те да стигнат до всички нас. Наскоро получих писмо от Риса, в което се споменава, че Рианон е писала на Варина Дейвис.

— Знаеш ли за пророческия сън на Рианон?

— Става дума за някакъв балкон и за едно дете. Но за съжаление през последните дни не успях да се видя нито с президента, нито със съпругата му. Напоследък той е ужасно зает, а освен това страда от хронично безсъние и от силно главоболие. Може би си чула, че европейците са отказали да признаят нашето правителство?

— Да.

— Той изгуби толкова много хора, а и много генерали. Но изпратих писмена молба да бъда приет от Варина. Ще я посетим, за да може и Рианон да се успокои.

— Тя е ужасно объркана. Сънят я спохожда отново и отново. В него неизменно присъства едно и също малко дете, което всеки път пада от някакъв балкон. Не знае за кое от децата на президента Дейвис се отнася този сън, но е много разтревожена. Описва с най-големи подробности какво е видяла. Риса и Алайна са убедени, че става дума за Белия дом на Конфедерацията.

— Добре, братовчедке, а сега ще те оставя да се облечеш и ще тръгнем веднага. Ще те чакам на долния етаж. Белият дом на Конфедерацията за съжаление вече не е така свободно отворен за посещения, както беше преди войната, но сигурно ще мога да оставя бележка, за да ни бъде уредена по-скоро аудиенция при Варина. Може би тя вече е получила писмото на Рианон.

— Благодаря ти, Брент.

— Ще бъда на долния етаж.

Тя го изпрати с поглед, сетне затвори вратата и набързо се облече. Когато се втурна надолу по стълбата, той вече я чакаше, готов за излизане. Беше повикал карета и не след дълго вече пътуваха по улиците на предградията. Тия остана удивена от промените, настъпили в южняшката столица след началото на войната. Навсякъде се виждаха отбранителни съоръжения.

— Всичко това е в случай, че войските на генерал Грант наближат Ричмънд — обясни й Брент.

— На колко мили оттук е той? — попита тя.

— Доста близко — сухо отвърна Брент. После срещна тревожния й поглед и стисна ръката й. — Обаче Робърт Лий е готов да го посрещне.

Тя кимна и пак надникна през каретата. С приближаването им към центъра на града хората по улиците ставаха все повече и повече. Мнозинството бяха ранени мъже в окъсани униформи.

Толкова много мъже без ръце… без крака… накуцвайки, подпрени на патерици. Всички изглеждаха много отчаяни.

— Доколкото виждам, градът много се е променил — отбеляза Брент.

— Защо тази сграда е разрушена до основи?

— А, това беше фабрика за муниции. Изгориха я нашите хора, когато стана ясно, че янките могат да я превземат.