Хедър Греъм - Триумф

— Тия… Господи, колко отдавна не съм те виждал! Ти си все така красива, малка братовчедке, макар че разбрах, че поклонниците ти от Юга са безутешни. Омъжила си се за един янки, при това, както ми казаха, мой роднина.

Тия отстъпи назад, без да пуска ръцете му, вперила поглед в лицето му.

— Да, омъжих се за Тейлър. Все забравям, че е и твой роднина.

— Как е той?

— Тейлър е добре или поне така беше при последната ни среща — отговори тя, като се стараеше в тона й да не се долавя горчивина. — Научих, че е посетил баща ти.

— Ти като че ли си ядосана!

Тия поклати глава.

— Е, той е изпълнявал заповед и съвсем естествено е да не го сподели с мен.

Брент сви рамене.

— Нали се води война. Тия, а ти не си на негова страна.

— Нито пък баща ти.

Брент се усмихна.

— Получих писмо от Риса, в което тя ме осведомява за пристигането ти. Писмото дойде само преди няколко дни, придружено от едно много дълго послание от майка ми. Както изглежда, някакъв моряк от военния флот на янките е бил изхвърлен на брега пред къщата на родителите ми след една ужасна буря. Той е носел поверителни документи. Тейлър бил изпратен да го намери и да го доведе обратно.

— И успял ли е?

— Не. Работата е там, че сестра ми решила да запази за себе си този момък. И така Тейлър отишъл да предаде документите и да рапортува, че морякът е негоден за военна служба, така че да заслужи почетно уволнение от армията.

— Звучи чудесно — замислено промълви младата жена.

— Да, поне така изглежда на пръв поглед. Джен се е омъжила за този младеж.

— Нима искаш да кажеш, че Джен се е омъжила повторно, при това за един янки?

— Доколкото разбрах, той вече не е военен.

Тия сведе глава, смаяна от новината за братовчедка си Дженифър. Никой от целият род Маккензи не мразеше повече от Дженифър всичко свързано с янките. Братовчедка й бе готова да пожертва живота си, но не и да се откаже от борбата със Севера. А сега… се бе омъжила за…

— Май напоследък има доста сватби. Не знаех за Джен.

— Мисля, че венчавката е била съвсем наскоро — добави Брент и се изкашля смутено. — Освен това има още нещо, което… което, струва ми се, няма смисъл да крия от теб: аз също се ожених.

— Какво? О, Боже мой, Брент! Никой не знаеше нищо за това!

— Е, и ти не си ме питала дали да се омъжиш за Тейлър. Доколкото знам, дори баща си не си попитала, млада лейди!

— Войната промени много неща — промърмори тя. — Но по-добре ми разкажи за твоята съпруга! Как се казва тя, къде я намери?

— Казва се Мери. Ще се запознаеш с нея. Срещнахме се в специализираната болница, където доскоро работех.

— Брент! Спомням си къде работеше тогава! Да не би да си се оженил за…

Той се засмя и погали лицето й.

— Проститутка? Това ли щеше да кажеш? Не, Тия, не съм се оженил за проститутка. Но нямаше да ме е грижа, дори и да беше. Защото тя е най-прекрасната жена на този свят. Баща й беше мой пациент. За съжаление той почина, но благодарение на него сега ние сме заедно и във всичко това има някаква ужасна ирония на съдбата: все още посвещавам дните си да кърпя раните на страдащи хора, а никога не съм бил по щастлив.

— О, Брент, толкова се радвам!

— Е, сигурно знаеш какво означава семейно щастие.

Дали знаеше какво означава да бъдеш обичана така, както Брент обича своята Мери? Не, тя не можеше да си представи, че е толкова обичана.

— Браковете са различни.

Той се засмя.

— Сигурно е така, след като си омъжена за Тейлър Дъглас. Особено…

— Какво?

— Ами като се има предвид, че вие с Тейлър имате напълно противоположни гледища за войната. Честно казано, не мога да проумея как ти смени така рязко предпочитанията си, но… — Той сви рамене и се усмихна неловко. — Всъщност мога да те разбера, като знам колко съм щастлив с Мери. Но все пак — ти и Тейлър! Ти си олицетворение на духа на независимостта, а Тейлър… хм, неговата Аби беше най-сладкото и нежно създание, което някога съм виждал.

— Ти си познавал Аби?

— Разбира се. Тейлър ми е втори… или трети братовчед, нещо такова. Семейството му живееше на север, обаче той често идваше на юг. Би трябвало да си го спомняш. Ти си от така наречения „бял клон“ на рода Маккензи, а аз съм от другия клон, където преобладава примеса от червенокожите. Тейлър също има смесена кръв. Такава е историята на нашия свят, понеже само ние сме способни на такива уникални фамилни връзки.

— Значи Аби е била… как го каза? Сладко създание? — Тия не можа да се въздържи да не попита. Веднага се упрекна мислено, че страда от болезнено любопитство. Аби беше мъртва, нали си бе отишла от този свят! И въпреки това щеше завинаги да остане да витае като призрак в нейния живот. Като образец на съвършена съпруга, докато тя… хм, докато тя бе една прочута шпионка на южняците.