Хедър Греъм - Триумф

— Не, разбира се, че не. Искам да кажа, че той сега не е на бойното поле, замина, без да ми обясни поне с няколко думи. Така че няма причина да не мога да посетя Брент, само че…

— Иън сигурно няма да й разреши да замине — заяви Рианон и сви рамене.

— Да, по всяка вероятност Иън няма да остане тук задълго — съгласи се Риса. — Чух, че изтеглят много офицери и войници на север от Флорида, защото се готвела нова офанзива. Генерал Грант твърди, че войната трябва да прилича на истински ад, и възнамерява да го постигне.

— Сякаш досега не беше — недоволно промърмори Тия.

— Така че Иън ще бъде затрупан с нови задължения. А освен това трябва да се грижи за Алайна. Ако се окаже възможно да се измъкнеш оттук, преди той да потегли на север, не трябва да пропускаме тази възможност.

— Добре, всичко ще се реши тази нощ — рече Рианон, отново обхваната от нервни тръпки и видимо обезпокоена. — Сега най-разумно ще е да отидеш да се наспиш. Ще отложим решението за сутринта. Мисля, че все още разполагаме с достатъчно време.

Достатъчно време…

Но на Тия не й бе нужно да чака разсъмването, за да приведе в ред мислите си.

Тъкмо се пъхаше в леглото, когато на вратата се почука. Оказа се, че късно вечерта се бе случило поредното нещастие — премазан бил кракът на някакъв мъж, синът му пък си ударил ръката, а седемгодишната му дъщеря също пострадала сериозно.

Лекарят Жан Буве беше опитен млад хирург. Тия му помагаше през цялата нощ. Наложи се да бъде ампутиран кракът на мъжа. Ръката на момчето се оказа счупена, но лекарят я намести и каза, че има надежда момчето скоро да оздравее. Обаче борбата за живота на момиченцето продължи до сутринта. Тия се опитваше да вдъхне кураж на детето, което за нейна изненада се оказа доста храбро.

— Боли ли те? — попита го Тия. — Лекарят ще облекчи водките ти. Нали знаеш, че лекарствата много помагат?

Момиченцето й се усмихна плахо.

— Не боли чак толкова много! Знам, че всичко ще бъде наред. Ако умра, ангелите ще дойдат да ме вземат. Както дойдоха за брат ми Даниел. Той умря при Гетисбърг и сега е там горе в рая, така че ако умра, няма да съм сама.

— Няма да умреш! Трябва да живееш. Разбра ли ме? Навън те чака майка ти. Плаче още от вчера. Така че трябва да оцелееш, за да спре да плаче.

Но малкото момиченце умря въпреки старанието на лекаря, въпреки целебното докосване на ръцете на Рианон. Тия бе до леглото му, когато малко преди разсъмване момиченцето напусна този свят. Беше толкова красиво дете, с много нежни мигли и с устни, червени като ягоди. Изглеждаше като заспало в смъртта. Тия го прегърна и заплака — отказваше да повярва, че това дете си бе отишло завинаги. Така я завари лекарят й и каза, че майката иска да бъде с детето си. Тия седеше вцепенена в кабинета на лекаря и чу, когато извикаха фотографа. Знаеше, че това бе обичаен ритуал — да снимат за последно починалите деца, за да ги помнят родителите им. Докато държеше на ръце детето си, за да го снима фотографът, майката плачеше неудържимо. Детето изглеждаше спокойно, като заспало. Въпреки това сцената бе толкова ужасна, че Тия едва издържа.

Двете й снахи се прибраха в къщата, за да приспят децата си. Риса също отиде при своя малък Джейми.

Тия излезе от болничните помещения. Не можеше повече да остане вътре — щеше да й прилошее. Но дори и навън като че ли продължаваше да чува стенанията на злочестата майка. Струваше й се, че тези скръбни вопли щяха да я преследват до края на живота й.

Когато най-сетне настъпи утрото, тя съобщи на Рианон, че е готова да тръгне за Ричмънд.

Надяваше се така да внесе някаква ободряваща промяна в ежедневието си. Междувременно се получи известие, че документите за пътуването на брат й са получени в Сейнт Огъстин.

Иън щеше да отплава с един кораб на янките, акостирал в пристанището.

Скоро след това Тия също потегли на път, като се измъкна от града и пое надолу по реката, за да се качи на един кораб от флотата на южняците, който все още можеше да преминава незабелязано през морската блокада, наложена от янките.

На смрачаване Тейлър навлезе в лагуната с лодката, спусната от борда на кораба. Въпреки късния час пак му се стори, че някой го дебне отнякъде. Гребеше сам, тихо и предпазливо. Според плановете му същата нощ трябваше да се върне на борда на кораба.

Когато излезе от лодката, той бе готов да се закълне, че на брега го очаква засада, но този път нямаше неприятни изненади. Само Дженифър изтича да го прегърне, когато той изтегли лодката на пясъка.