Хедър Греъм - Триумф

— Аз ще се погрижа за конете — извика Тия.

Брат й я изгледа за миг, после махна с ръка. Прегърна жена си през кръста и двамата изчезнаха през една от вратите на голямата стара къща, която бе разделена на отделни апартаменти.

Тия поведе конете към конюшнята. Вече бе идвала тук и познаваше квартала, знаеше къде са болницата, хирургията и конюшнята, и то много по-добре, отколкото Иън смяташе. За една млада жена бе много по-лесно да се движи из вражеските територии, отколкото за един мъж.

Млад чернокож коняр пое юздите на конете от Тия. Докато тя му благодареше, вратата на апартамента на Риса се отвори и тя излезе.

— Тия, влез. Сигурно си много уморена.

Риса я прегърна през рамо и я поведе по малкия коридор към апартамента си. Когато влязоха, Рианон бе застанала пред камината с наведена глава, но ги чу, прекоси бързо стаята и посрещна Тия с топла прегръдка.

— Толкова е хубаво да те видя пак, при това толкова скоро — рече тя.

Въпреки радушното посрещане на снаха й Тия се почувства неловко. Рианон изглеждаше уморена. Но Тия си помисли, че безсънието й едва ли се дължи на бебето.

— Какво се е случило? — тихо попита тя. — О, Господи, нали не си чула нещо лошо? Джулиан добре ли е…

— Джулиан е добре — отвърна Рианон. — Видях го за кратко, преди да дойда тук. Възнамерявам скоро да отида при него. Сега работи сам.

— О, да, знам! Толкова съжалявам…

— Чаят е горещ, освен това има бисквити и топла супа — каза Риса. — Може би е по-разумно да седнем и да хапнем. Между другото, Тия, твоят съпруг също е добре.

Сепната, Тия се втренчи в Риса. Винаги разумната червенокоса снаха на Тия също се вторачи в Риса.

— О? И откъде знаеш? Къде е той?

— Не знам къде е в момента.

— Но той беше…

— На юг от нас.

— И откъде знаеш?

— Получих писмо от свекърва си.

— От леля Тийла? Тейлър е при леля Тийла?

Риса въздъхна.

— Както сигурно знаеш, лелята на Джеймс Маккензи е баба на Тейлър.

— О, да, научих го… — промърмори Тия.

— Не е толкова странно, че е отишъл да я посети.

— С изключение на това, че чичо Джеймс изпада в ярост дори само при вида на униформите на янките.

— Тогава той би трябвало да мрази дори Иън? Не, това не може да бъде. Нали не мрази баща му? Не. Тогава…

— Няма нищо подобно. Тейлър получи заповед от командването си да замине за Кий Уест. Наредили му да издирва някого.

— Най-добре е да не се безпокоиш. Всичко ще се уреди от само себе си — меко добави Риса.

— Но…

— Той е жив и здрав. Ние не се съмняваме в това — припомни й Риса. — Ако бяха решили да го обесят или разстрелят, а не да го канят на обяд, съм сигурна, че щяха да споменат за това в писмото си.

Тия смръщи вежди.

— Това едва ли е нещо, с което можеш да се шегуваш.

— Не, все пак се води война, нали? Но роднините на съпруга ми не ми обърнаха гръб само защото съм дъщеря на генерал Магий от армията на Севера. Нито пък ме обвиниха, когато неколцина радикални войници от Севера изгориха къщата им до основи. Така че няма да е справедливо сега да се опасяваме, че могат да сторят зло на Тейлър.

— Но за какво е изпратен там Тейлър?

— За някакви преговори.

— С каква цел ще се водят тези преговори?

— Никой не ми обясни това. Но няма съмнение, че той ще трябва да остане там за известно време.

— Може би сега е най-подходящото време да се видиш с Брент — намеси се Рианон.

Тия се вгледа в снаха си и мислено си повтори, че светът е полудял. Риса и Рианон имаха своите основания да подкрепят юнионистите. Но защо Рианон ще й предлага да пропътува през разкъсания от войната Юг само за да посети Брент? Всичко това й се струваше съвсем нелепо.

— Да посетя Брент, братовчед си Брент — повтори тя. — Ти, която си едва ли не госпожица „Бойният химн на Републиката“, ми предлагаш да отида при Брент, хирург от полева болница на Конфедерацията?

— Предлагам да посетиш братовчед си, който е лекар, а не да занесеш информация в щаба на генерал Лонгстрийт или генерал Робърт Лий! — недоволно заяви Рианон.

— Рианон, не съм сигурна, че тази твоя идея може да бъде осъществена. Тия точно сега не може да направи това — намеси се Риса. — Тя е омъжена за Тейлър Дъглас.

— Зная това. Нали точно ти ми каза, че е сключила брак с него — отвърна Рианон и въздъхна уморено. — Нямах никакво намерение да я тласкам към неразумни постъпки, криещи опасности. Въобще не исках Тия да върши нещо, което да е свързано с тази война!

— Но то не е свързано с войната… — отново заговори Риса.